Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Защо просто не ти се обади ?
- Нямам телефон. Знам, че сигурно съм последният в Метрозоната, който няма, но е факт. Никога не ми е трябвал. Нямам с кого да говоря - Петрович намести очилата на носа си и погледна към Чейн:
- Едно-три-пет, седем-едно-едно, едно-три-едно, седем-едно-деветй
Той кимна:
- Познато ли ти е ?
- Аха. Просто не съм очаквал да го видя така. Отивам да се облека, преди да ми се наложи да бягам гол от сградата, преследван от нинджи, че горе-долу май натам вървят нещата.
Петрович хвърли насилена усмивка на кухненския персонал, докато търчеше и си събираше обущата, чорапите, панталона, бельото, тениската. Нахлузи си панталона и си обу топлите вкоравени високи обуща. След това помаха за довиждане и без да сваля бялата манта, понесе останалото под мишница.
- Пиф? Телефонът. - Той го хвърли през масата към нея. - Задръж пистолета.
- Обратно към лабораторията. Току-що се сетих, че има как да ми се обадят.
- Имейл сървърите не работят обаче. - Тя прибра телефона си в чантата и я преметна през рамо.
- Но аз все пак успях да се свържа с теб, налий Добрите стари медни жици.
Двойката се насочи към вратата и Чейн им препречи пътя.
- Дължиш ми обяснение - каза той.
- Ако не беше такъв конь педальный , щеше да се досетиш. - Петрович се стрелна от едната му страна, Пиф от другата.
Тя извика:
- Първите осем прости числа! - точно преди вратите да се затръшнат след тях.
- Защо му го каза!
- Твоята опитомена монахиня също искаше да знае.
- Тя не ми е никаква.
- О, Сам. Видях начина, по който я гледаше. И тя теб.
Той се спря насред коридора и тя също се спря.
- Никога повече - каза той - не споменавай нищо подобно.
- Сигурен ли си ?
-Да.
- Добре.
Изминаха останалото разстояние на бегом с изключение на асансьора, който се изпълни с нейното тежко дишане и неговите тихи стонове.
Когато вратата на асансьора се отвори, и двамата чуха, че стационарният телефон звъни. Охранителят успя само да зърне пропуските им за микроскопична част от секундата, когато двамата профучаха покрай него.
Телефонът върху бюрото на Пиф чуруликаше с остарелия си от началото на века монотон. Пиф затвори вратата и се облегна на нея, Петрович се прокрадна до бюрото и погледна мнително слушалката.
- Просто вдигни - каза тя.
Петрович хвана слушалката. Тишината отекна по-шумно от звъненето.
- Петрович - каза той и заяака.
- Шинкансен ва мата хаширу.
Той отвори уста, после бавно я затвори. Поиска химикалка с жест.
- Може ли да повторите, ако обияатей
- Шинкансен ва мата хаширу - каза гласът с перфектна дикция.
Тояно както първия път.
Петрович отвори капаяката на химикалката със зъби и драсна каквото предположи, че беше яул, на най-близката хартийка.
- Как да се свържа с вас ? - загледа написаното, като се мъяеше да го разбере.
Чу само сигнала за свободно и слушалката се изплъзна от пръстите му. Скояи със завития си кабел от бюрото и остана да виси, докато Пиф не я вдигна и върна на мястото ?.
- Кой беше ? - попита тя.
- Ето това, тази дума тук. Позната ми е. И единственият път, когато съм я чувал преди, беше от човек, който би трябвало да е мъртъв.
20.
Отидоха в кампуса да издирят някой с истински японски, хванаха натясно смутеното момче и му крещяха думите с неразбираемо произношение, докато онзи не си призна: шинкансенът ще лети отново.
- Може би е някакъв боен вик - каза Пиф.
- Тогава не е много сполучлив: определено не звучи като Viva la revolucion! или For the motherland! He върши ли работа банзай ?
- Защото императорът е мъртъв и с Япония е свършено ?
- Ошикора използва точно тези думи: шинкансенът ще лети отново. Може би е нещо, което е казвал на всички. Така че сега се използва от привържениците му като парола, по която да се разпознават помежду си. Ако е така, мога да я използвам - и се загледа в листчето, на което го беше написал. Беше измачкано и оръфано. - Трябва да се обадя по телефона.
- И това ли е някаква парола ? Код за „остави ме на мира, ако обичаш“?
- Да. Но по-скоро за твое добро, отколкото за мое - Петрович се засили със стола си покрай бюрото. - Аз съм умен, налий Всички така казват.
- Умен и мъдър са различни неща, Сам. - Тя побутна телефона към него.
- Също както предпазлив и почтен. - Вдигна слушалката: този път не се чу японски. - Ако ти беше там, в кулата, майка ти починала отдавна, баща ти току-що убит, без никакъв шанс да се измъкнеш - не би ли искала някой да ти помогне ?