Уравнения на живота
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Соня ще пострада - каза Петрович, - а и Хиджо иска да ме убие.
- Хиджо ще бъде прекалено зает с по-важни неща, че да се занимава с дребна риба като теб - Чейн си прибра компютъра и стана, а столът му остърга пода. - Колкото до Соня, предполагам, че на нея не може да й се помогне. Приятно ми беше да се запозная с всички ви. Петрович, ако все още искаш бронежилетката, на задната седалка в колата ми е.
Петрович се престори, че обмисля предложението, след което бавно вдигна среден пръст:
- Засунь в жопу.
- Ти си решаваш Аз направих каквото можах, а ти сигурно не разбиращ че съм ограничен не само от закона, но и от това какво е възможно. - Чейн издърпа якето си от облегалката на стола и се запъти към вратата.
Сестра Маделин стана. Понеже беше много висока, й отне доста време. Петрович щеше да й каже да не се хаби заради Чейн, но лицето й изразяваше такова праведно негодувание, че не се осмели. Тя се понесе след инспектора, дългите й крака с лекота скъсиха разстоянието помежду им.
Останаха само той и Пиф на масата. Петрович си свали очилата и ги бутна небрежно настрани. Разтърка си очите.
- Не ми е притрябвало всичко това, ще знаеш.
- Сам, може би е за добро. За да се върнем към това, в което ни бива.
- Да, би било чудесно, само дето Хиджо е по петите ми и аз не съм толкова сигурен, колкото Чейн, че му липсва потенциал. На мен ми изглежда достатъчно опитен. - Присви очи да си намери очилата и взе да си играе с дръжките им. - Идеята да отлетя далече оттук ми се струва все по-примамлива.
- Добре тогава, действай - каза Пиф. - Виж как ще потръгне. Всеки университет на планетата би те взел: достатъчно ще е да им размахаш онзи лист хартия на бюрото ми.
- Разработката е повече твоя, отколкото моя. А и сега имам да доказвам нещо друго: настоях, че ще спася Соня Ошикора.
- Хубаво е да ти се иска, Сам, но... - гласът й заглъхна и тя прокара пръсти през мънистената си коса. - Ще те убият.
- Колко е часът ?
Пиф погледна часовника си:
- Дванайсет и половина.
- И без това умирам след малко повече от час. - Видя изражението ?. - Не се притеснявай. Малка административна подробност. А и не ми е притрябвал Чейн. Имам план. Все още не е доизпипан, но е добро начало.
- Искам ли да знам ?
- Не, не искаш
- Добре.
Телефонът на Пиф изписка и тя бръкна покрай неудобно големия пистолет да го вземе. Намръщи се при вида на номера, отвори капачето и каза колебливо:
- Ало ?
Петрович отмести поглед, за да не я притеснява. Чейн и монахинята бяха потънали в оживен разговор при вратата. Тя сочеше назад към Петрович, забиваше пръст в гърдите на детектива, а той само я гледаше с безгрижна незаинтересованост.
- Това е... странно - каза Пиф, натисна едно копче и подаде телефона на Петрович.
Той откъсна очи от Маделин и погледна към малкото екранче. Пиф беше извадила последния номер, от който й бяха звъннали.
- Едно-три-пет, седем-едно-едно, едно-три-едно, седем-едно-девет. Това не е истински номер. Всъщност е много - и също използва единствената дума, която можеше да го характеризира - странно.
Петрович се извърна. Сестра Маделин се пенеше, защото Чейн беше вдигнал телефона си при позвъняване насред спора им. Той беше отстъпил малко назад със слушалката между ухото и рамото. Каза „кой е?“ два пъти, след което затвори. Вторачи се в апарата си.
Почти веднага някой от кухненския персонал донесе телефона на монахинята от мястото, където го беше оставила да съхне. Тя се дръпна от Чейн и вдигна телефона до ухото си.
Петрович се приближи бавно с телефона на Пиф в ръка. Той свали китката на сестра Маделин до своята височина и я извъртя, за да види дали номерът е същият.
- Няма никой - каза тя, - дори дишане не се чува. - И обърна слушалката към ухото му.
Само мъртва тишина, нито смущения по линията, нито попукване. После връзката прекъсна.
Той огледа тавана на ресторанта. Имаше камери във всеки от четирите ъгли и допълнително една при входа. Още пет-шест души ядяха тук; мястото обикновено биваше по-пълно.
- Мисля, че някой се опитва да се свърже с мен - каза Петрович.