Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Преимуществото му пред тях се състоеше единствено в елемента на изненада, затова се движеше колкото може по-бързо. Оставеше ли време на враговете си да се обединят, щяха да го хванат и да го убият, но беше късна нощ и последното, което отегчените стражи очакваха, бе това яростно нападение в гръб. Единият падна, а другият залитна настрани с посечена ръка. Джейсън се хвърли с цялата си тежест върху железния лост, който преграждаше входа. С крайчеца на окото си видя един от маскираните мастрегуло да излиза от заседателната зала през главната врата.
— Умри! — пискливо кресна мъжът и запрати стъклената сфера към главата на Джейсън.
— Благодаря — подвикна му Джейсън, като сръчно я улови със свободната си ръка. Пъхна я в пазвата си и отвори вратата.
Преследването му едва започваше да се организира, когато той изтича по хлъзгавите стъпала и скочи в най-близката лодка. Беше доста голяма и нямаше да се управлява лесно, но той я отвърза без колебание и се оттласна с широкото гребло. Остави се на мудния прилив да го носи, бутна настрани греблата и се изтегна с наслада. По стълбите се появиха хора, разнесоха се викове и проблеснаха запалени факли, после изведнъж се изви вихрушка от дъжд, примесен със сняг, и ги скри от поглед. Джейсън се зае да гребе в мрака, като се усмихваше мрачно на себе си.
13.
Той греба, додето физическото усилие не го затопли, след това пусна лодката по течението. Тя се блъскаше в невидими в мрака препятствия, а по едно време се завъртя, тъй като стигна до друг канал. Джейсън навлезе в него и пое през лабиринта от водни пътища помежду малки острови и подобни на канари стени. Когато се убеди, че достатъчно добре си е замаскирал следите, насочи лодката към най-близкия бряг. Изскочи от нея, затъна до глезени в мокрия пясък и я издърпа колкото може по-навътре.
Качи се обратно в лодката, извади стъклената сфера, за да не я счупи случайно, и я сложи на закътано място. Сетне се настани удобно да изчака зората. Беше измръзнал и трепереше и преди първата сивкава светлина да проникне през снежната завеса, настроението му бе доста мрачно.
Сред отстъпващия мрак бавно изплуваха смътни сенки — малки лодки, привързани покрай брега, прихлупени сгради. От една къщурка изпълзя някакъв мъж, но веднага щом видя Джейсън и лодката му, нададе слаб вик и се скри. Отвътре се чуха шумове и приглушени гласове. Джейсън се измъкна от лодката на брега и размаха няколко пъти сабята, за да раздвижи мускулите си.
Насреща му колебливо се приближиха около десетина мъже, стиснали тояги и гребла, почти тресящи се от уплаха.
— Върви си, остави ни на мира — продума водачът им, протегнал напред средния и малкия си пръст, за да отпъди злата сила. — Качвай се на лодката си, мастрегуло, и се махай от бреговете ни. Ние сме бедни рибари…
— Изпитвам единствено съчувствие към вас — увери ги Джейсън и се подпря на сабята си. — А мастрегуло ненавиждам също както и вие.
— Но твоята лодка… ето го знакът — и водачът посочи грубо изрязан образ на носа.
— Откраднах я от тях.
Рибарите изпъшкаха стъписани и се отдръпнаха; някои побягнаха назад, а други коленичиха за молитва. Един събра малкото си кураж и запрати тоягата си към Джейсън, но той лесно я отблъсна със сабята.
— Свършено е с нас — простена водачът. — Мастрегуло ще те последват, ще видят зловещата ти лодка и ще ни избият всички до един. Качвай се на нея и си заминавай на часа!
— Има истина в думите ти — съгласи се Джейсън. Лодката го затрудняваше. Не можеше да я управлява сам, а, от друга страна, тя можеше да бъде разпозната лесно и нямаше да успее да се измъкне незабелязан. Като не изпускаше от очи рибарите, си прибра стъклената сфера, натисна с рамо носа и върна лодката обратно във водата, където течението я поде и скоро я скри от погледа му.
— Този проблем е приключен — заяви Джейсън. — А сега ще трябва да се върна в крепостта на персоните. Кой от вас иска да ме закара дотам?
Рибарите отново взеха да отстъпват и Джейсън побърза да застане пред водача им, преди и той да е изчезнал.
— Е, какво ще кажеш?
— Сигурно няма да мога да я намеря — пробъбра мъжът и лицето му пребледня под силния загар. — Има мъгла, вали сняг, пък и никога не ходя натам…