Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Знаех си, че ще направиш нещо, за да се отървеш невредим от тях — рече Иджале, когато Джейсън отключи желязната скоба около врата й. — Само мъничко се боях.
Мика запази каменно мълчание, додето Джейсън не започна да разглежда стаите заедно с Иджале, после заяви сухо:
— Пропусна да ме освободиш от веригите.
— Радвам се, че сам го забеляза — отвърна Джейсън. — Така ми спестяваш необходимостта да ти обърна внимание върху това. Можеш ли да предложиш по-добър начин да те отърва от още беди?
— Държиш се оскърбително!
— Просто съм откровен. Заради теб изгубих службата си при д’зертано и бях окован като роб. Когато избягах, те взех със себе си. И ти ми се отплати за великодушието, като допусна Снарби да ни предаде на сегашния ми работодател. Назначението, което получих, в никой случай не дължа на теб.
— Направих онова, което сметнах за най-добро.
— Грешно си смятал.
— Ти си отмъстителен и дребнав човек, Джейсън динАлт.
— Дяволски си прав. Ще си останеш прикован до стената.
Джейсън прегърна през кръста Иджале и двамата продължиха обиколката си из апартамента.
— По най-новата мода от външната врата се влиза направо в дневната, обзаведена в стила на селско имение с мебели от нерендосани пънове и оригинални шарки от плесен по стените. Страхотно място за производство на сирене, но неподходящо за обитаване от хора. Ще я предоставим изцяло на Мика. — Той отвори една междинна врата. — Ето нещо по-добро. Южно изложение, изглед към големия канал и малко светлина. Прозорци от най-доброто качество напукан рог, които пропускат едновременно слънчеви лъчи и въздух. Ще трябва да поставя стъкла. Но засега ще се задоволим с огън в това огнище, на което може да се опече вол.
— Крено! — изписка Иджале и изтича до кошницата, поставена в една ниша.
Джейсън потръпна. Тя помириса няколко корена и ги стисна между пръстите си.
— Не са много стари. Може би от десет-петнайсет дни. Добри са за супа.
— Точно за това копнее бедният ми стомах — кисело подхвърли Джейсън.
От съседната стая Мика нададе вик. Джейсън стъкна огъня и едва тогава отиде да провери какво иска.
— Това е престъпно! — заяви Мика и задрънка с веригите си.
— Аз съм престъпник — рече Джейсън и се обърна да излезе.
— Почакай! Не можеш да ме оставиш така. Ние сме цивилизовани хора. Освободи ме и ти давам дума, че няма да храня лоши чувства към тебе.
— Много мило от твоя страна, Мика, но от доверчивата ми досега душа се изпари всичкото доверие. Приспособих се към местните правила и ти вярвам само докато те виждам пред очите си. Все пак е нещо. Ще ти дам възможност да се движиш из стаята само за да престанеш да крещиш.
Джейсън отключи веригите, които прикрепяха желязната скоба около врата на Мика до стената, и се извърна.
— Забрави скобата — подсети го Мика.
— Нима? — отправи му Джейсън мрачна усмивка. — Обаче не съм забравил как ме предаде на Едипон, както не съм забравил и скобата. Докато си роб, не ще можеш да ме предадеш отново, затова и ще си останеш роб.
— Трябваше да го очаквам от теб. — В гласа на Мика звучеше студена злоба. — Ти си псе, а не цивилизован човек. Няма да ти дам дума да ти помагам по всякакъв начин. Срамувам се от себе си, че допуснах подобна възможност. Ти си зъл, а аз съм посветил живота си на борба със злото. По тази причина винаги ще се боря с теб.
Джейсън бе вдигнал ръката си за удар, но вместо това се разсмя.
— Ти непрестанно ме удивляваш, Мика. Изглежда невъзможно човек да бъде толкова нечувствителен към фактите, логиката, реалността и здравия разум. Радвам се, дето призна, че ще се бориш с мен. Така по-лесно ще пазя тила си. Но за да не забравиш думите си и отново да започнеш да се държиш дружелюбно, ще те оставя да бъдеш роб и ще се отнасям към теб като към роб. Затова грабвай оная каменна стомна, почукай на пазача да ти отвори и бягай да я напълниш от извора, където наливат вода другите роби.
С тези думи той се извърна рязко и излезе от стаята. Все още кипеше от гняв, но се опита да се покаже доволен от храната, която Иджале бе приготвила тъй грижливо.
Вече с пълен стомах и крака, протегнати към огъня, Джейсън се чувстваше почти комфортно. Иджале се беше привела край огнището и кърпеше някакви кожи с голяма и груба желязна игла. От съседната стая се чуваше ядното потракване на Мика с веригите. Беше късно и Джейсън се чувстваше изморен, но беше обещал на Хертуг списък с нови чудеса и искаше да го завърши, преди да си легне. Вдигна очи, когато ключалката на предната врата изтрака и в стаята влезе Бенн’т, началникът на охраната, следван от един войник с факла в ръка.