Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
Джейсън спря да върти ръчката и подаде на Хертуг ясно надписан къс пергамент, съдържащ набързо приспособена редакция на стандартния междупланетарен код.
— Обърни внимание сега. Трите точки означават „хаш“, а трите тирета са „а“. Когато се върти ръчката, машината изпраща закодиран сигнал Х.А.Х., което ще рече Хвала Абсолютни Хертуг. И така всички ще славят Хертуг. Ето ти едно сериозно устройство, което ще създаде работа на свещениците, та да не мислят за разкол, а в същото време ще забавлява верните ти последователи. И не на последно място денонощно ще те превъзнася с гласа на електричеството.
Хертуг завъртя ръчката и се загледа в искрите с блеснали очи.
— Още утре ще наредя да го сложат в храма. Но най-напред трябва да поставим върху него свещени знаци, изработени от злато.
— Да, нека има и скъпоценни камъни. Колкото е по-богат на вид, толкова по-добре. Свещеният прибор трябва да изглежда внушително, иначе хората няма да плащат за него.
Джейсън слушаше щастлив пукота на искрите. На местния код сигналът може и да означаваше Х.А.Х., но за всеки извън тази планета той щеше да е Ес-О-Ес. И всеки космически кораб със сносен приемник, който навлезеше в атмосферата й, щеше да улови радиовълните от прескачащите искри. Дори и в този момент някой може би хващаше сигнала и настройваше приемането си на него. Ако разполагаше с приемник, може би щеше да чуе ответното съобщение, но все едно, щеше да чуе рева на двигателите, когато ракетата се спуснеше над Апсала…
Нищо не се случи. Джейсън беше изпратил първите позивни Ес-О-Ес преди повече от дванайсет часа, затова, макар и неохотно, изостави надеждата за бързо спасение. Най-разумно бе да се настани сигурно и удобно, додето чакаше пристигането на някой кораб. Не си позволи да допусне мисълта, че може нито един кораб да не се доближи до тая изостанала планета, докато той е жив.
— Размислих над твоите искания — съобщи Хертуг, като откъсна поглед от предавателя и се обърна към Джейсън. — Можеш да разполагаш със свой собствен малък апартамент, може би един-двама роби, достатъчно храна и на свещените дни вино и бира…
— И нищо по-силно?
— По-силно не можеш да получиш. Вината на персоните от лозята по склоновете на Маунт Малвигла са прочути с високия си градус.
— Ще станат още по-прочути, като ги прекарам през дестилатор. Ако се задържа за по-дълго време тук, бих могъл да направя още доста подобрения. Нищо чудно дори да изобретя тоалетна с течаща вода, преди да съм хванал ревматизъм от течението в примитивните ви отходни места. Има много работа за свършване. Но сега е нужно да съставим списък с най-важните задачи и на първо място в него ще бъде реализирането на печалби. Някои от нещата, които възнамерявам да създам за увеличаване на славата ти, ще бъдат скъпички, затова не е зле по-напред да понапълним хазната. Дано религиозните принципи да не ти забраняват да забогатяваш.
— Съвсем не — с желязна категоричност отвърна Хертуг.
— Тогава засега да спрем дотук. С разрешение на Ваше Превъзходителство, ще се оттегля в новия си апартамент да поспя, след което ще представя въпросния списък за одобрение.
— Съгласен съм. И не забравяй нещата, от които ще спечелим пари.
— Ще оглавяват списъка.
Макар Джейсън да бе получил пълна свобода в работилницата, през останалото време четирима тъмничари неотлъчно го следваха по петите и го облъхваха с дъх на крено.
— Знаеш ли къде се намира новото ми жилище? — попита Джейсън капитана на охраната си, надменен грубиян на име Бенн’т.
— Ъхъ — отвърна Бенн’т и го поведе по проветривите от течението коридори към централната кула на крепостта на персоните. Изкачиха се по стръмни каменни стъпала към по-горните етажи и накрая спряха пред една солидна врата, където бе поставен друг пазач. Бенн’т я отключи с масивния ключ, който висеше на колана му.
— Ето жилището ти — съобщи той и посочи навътре с показалеца си, увенчан с черен от мръсотия нокът.
— В комплект с робите — добави Джейсън, като надникна и видя оковани до стената Мика и Иджале. — Но едва ли тези двамата ще ми свършат работа, ако останат така оковани като украшения. Ключът у тебе ли е?
Още по-намусен, Бенн’т изрови един по-малък ключ от портфейла си и го подаде на Джейсън.