Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Ти знаеш ли на кого говориш? — провикна се с треперещ от негодувание глас маскираната фигура най-вдясно. Джейсън внимателно огледа човека, който се беше обадил.
— Мастрегуло? Чух за вас. Вие сте вещиците на този град и плашите хората с огън, който гори във вода, пушек, който изгаря дробовете, вода, която овъглява плътта, и все от тоя род. Предполагам, че вие сте местният еквивалент на химиците. И макар, както схващам, да сте малцина, сте достатъчно зловредни, за да всявате страх у другите племена.
— Знаеш ли какво има тук? — попита мъжът и вдигна стъклена сфера с жълтеникава течност.
— Не знам и хич не ме засяга.
— Изгаряща вода, която ще запали кожата ти в мига, когато…
— Я не се занасяй! Сигурно е най-обикновена киселина, вероятно сярна, защото останалите киселини се получават от нея. На тая мисъл ме навежда и вонята на развалени яйца, която се носи в стаята.
Предположението му очевидно се оказа вярно. Седемте фигури се размърдаха неспокойно и зашепнаха помежду си. Додето вниманието им бе отвлечено, той се изправи и запристъпва бавно към тях. Беше му писнало от полунаучни, полумагически представления, омръзнало му бе да го отвличат, връзват, блъскат и тормозят. Кланът мастрегуло предизвикваше страх в Апсала и всички го избягваха, но за неговите цели бе твърде малоброен. По редица основателни причини бе решил да подкрепи персоните в борбата за надмощие и сега нямаше намерение да сменя лагера.
В съзнанието му изскочи прочетеното някога в една книга за прочути бягства. Запомнил го беше, тъй като хранеше професионален интерес към изплъзването от различни опасни ситуации; в немалко случаи целите му не съвпадаха с тези на полицията. Разсъждавайки върху начините за бягство, бе стигнал до извода, че най-подходящият момент да избягаш е непосредствено след залавянето ти. Това означаваше сега.
Мастрегуло бяха направили грешка, като го допуснаха сам в залата. Свикнали всички да треперят пред тях в покорство и страх, бяха станали небрежни… и доста старички. По гласовете и движенията им той отсъди, че сред тях няма нито един млад човек, а крайният вдясно трябва да беше съвсем грохнал. Гласът му го бе издал, а сега, когато се приближи, Джейсън видя как немощно се тресе ръката му, опряна на сабята.
— Кой ти откри тайната и свещеното име на сулфурика ацидо? — протръби гневно фигурата в средата. — Говори, шпионино, или ще ти изтръгнем езика, ще сипем огън във вътрешностите ти…
— Не правете това — помоли се Джейсън, като коленичи и молитвено събра ръце пред себе си. — Всичко друго, но не това! Ще говоря! — И същевременно не преставаше да се тътри на колене напред, насочил се надясно. — Истината излезе наяве и повече не мога да я тая. Ето го човекът, който ми довери свещените тайни. — Той посочи стареца вдясно и плъзна ръката си към дългата сабя.
Внезапно Джейсън се изправи, изтръгна сабята с лекота от старческата ръка и силно бутна набелязаната си жертва към съседния стол. Чу се шум от паднали тела, който зарадва слуха на Джейсън.
— Смърт на неверниците! — извика той и дръпна черната завеса, изрисувана с черепи, демони и други грозотии, която покриваше задната стена. Хвърли я върху двамата мъже най-близо до него, които тъкмо понечваха да се изправят. В този момент погледът му попадна върху малка врата, скрита зад драпериите. Отвори я и изскочи в осветения с лампи коридор отвън, почти право в ръцете на поставените отвън двама стражи. Той имаше на своя страна предимството на изненадата. Първият рухна, когато Джейсън го удари по главата с плоското на сабята, а вторият пусна оръжието си, когато Джейсън закачи с острието си лявото му рамо. Можеше да се движи по-пъргаво и да убива по-бързо, отколкото всеки апсаланец. Успя да докаже това, когато зави тичешком зад един ъгъл по посока на входа и се натъкна на Бенн’т, бившия си пазач.
— Благодаря ти, че ме доведе тук. Тъкмо си нямах достатъчно ядове — изръмжа през зъби Джейсън и изби меча от ръцете му. — И макар че в Апсала се смята за достойно да бъдеш платен предател, никак не постъпи добре, като уби един от своите. — Сабята му изсвистя и разпори гърлото на Бенн’т, като почти го обезглави. Широката сабя беше тежка и трудно се замахваше с нея, но раздвижеше ли се веднъж, сечеше всичко насреща си. Джейсън продължи да тича напред и енергично нападна стражите пред външната врата.