Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Ела — рече Бенн’т и посочи към вратата.
— Къде и защо? — попита Джейсън намусено, тъй като не гореше от желание да минава през мрачната и влажна крепост.
— Ела — със същия неприятен тон повтори Бенн’т и измъкна затъкнатия в колана си къс меч.
— Започваш да ми ставаш противен — каза Джейсън и се изправи без желание. Нахлузи коженото си наметало и мина покрай притихналия Мика. Пазачът пред вратата беше изчезнал и на слабата светлина на факлата едва се виждаше само едно проснато тъмно тяло. На пазача ли беше? Джейсън понечи да се извърне, когато вратата се блъсна зад гърба му, а мечът на Бенн’т го бодна през кожите точно над бъбреците.
— Ако мръднеш или проговориш, мъртъв си — изръмжа войникът в ухото му.
Джейсън помисли и реши, че е по-добре да не мърда. Не че заплахата го разтревожи, защото бе уверен, че може да обезоръжи Бенн’т, а с другия войник щеше да се справи, преди да е успял да извади сабята си; просто новото развитие на нещата възбуди интереса му. Хранеше силни подозрения, че го извеждат без знанието на Хертуг, и се чудеше докъде ще доведе това.
На часа съжали за решението си. В устата му натикаха вонящ парцал и го стегнаха с ремъци, които се впиваха във врата и челюстите му. В същия миг му вързаха и ръцете, а отстрани го подпря втори меч. Вече беше невъзможно да окаже каквато и да е съпротива без сериозен риск, затова покорно се заизкачва по стълбите към плоския покрив на сградата.
Войникът угаси факлата и се озоваха сред пълен мрак, а наоколо им духаше студен, влажен вятър. Запрепъваха се по хлъзгавите плочки. Парапетът вече не се виждаше и когато Джейсън се удари в него малко под коленете, залитна и щеше да се прекатури отвъд, ако войниците не го бяха издърпали обратно. Мълчаливо и бързо го свързаха с въже под мишниците и го спуснаха отгоре. Джейсън взе да ругае неразбрано през парцала, когато тялото му се заудря в неравната фасада на сградата, после се сгърчи от спазъм, озовал се до колене в ледена вода. От тази страна крепостта на персоните се спускаше стръмно към канала и Джейсън висеше, потопен в него до кръста, когато сред мрака и прорязващия го мокър сняг изплува едва забележим силует на лодка. Груби ръце го дръпнаха надолу и след няколко секунди лодката силно се разлюля — похитителите му скочиха вътре при него. Заскърцаха гребла и лодката потегли. Не се вдигна никаква тревога.
Мъжете в лодката не му обръщаха внимание; използваха го само да си подпират краката на него, додето той не се изтърколи настрани. Както беше легнал, не виждаше почти нищо, докато не се появиха запалени факли, и тогава забеляза, че плават през голям морски шлюз, много подобен на онзи, през който стигнаха до крепостта на персоните. Не се искаха много разсъждения, за да стигне до извода, че го отвлича някоя от съперническите организации. Когато лодката спря, го блъснаха на палубата, а после го потътриха през влажни каменни коридори и накрая се изправиха пред висока ръждясала желязна порта. Бенн’т беше изчезнал, вероятно след като бе получил трийсетте си сребърника, а новите стражи не издаваха нито звук. Те го развързаха, извадиха парцала от устата му, бутнаха го през желязната врата и я затръшнаха зад него. Озова се в зловещо помещение и от това, което видя, го побиха тръпки.
На столове с високи облегалки седяха седем фигури в броня и пълно въоръжение, скрити зад страховити маски. Подпираха се на саби, дълги по метър. Наоколо им бяха поставени пушещи лампи със странни форми, а във въздуха се усещаше острата миризма на водороден сулфид.
Джейсън се изсмя сухо и се огледа за стол. Не се виждаше такъв, затова той дръпна от една маса лампа във форма на змия, от чиято уста излизаше пламък, свали я на земята и седна върху масата. Сетне изгледа с презрение плашилата насреща си.
— Изправи се, смъртни човече! — прогърмя фигурата в центъра. — Да седиш пред мастрегуло е равносилно на смърт!
— Аз пък седя — заяви Джейсън, като се настани по-удобно. — Не сте ме отвлекли, за да ме убиете, и колкото по-скоро разберете, че комичните ви одежди не ме плашат, толкова по-бързо ще можем да пристъпим към деловите въпроси.
— Замълчи! Заплашва те смърт!
— Майната ви! — изсмя се Джейсън. — Маските и заплахите ви ме стряскат не повече от тези на пустинните робовладелци. Да пристъпим към фактите. Чули сте да се носят слухове за мен и сте се заинтересували. Научили сте за свръхмощното каро, вашите шпиони са ви разказали за електронното молитвено устройство в храма, а може би и за други неща. Всичко ви е прозвучало така привлекателно, че сте поискали да ме имате за себе си и сте приложили изпитания апсалански трик да се похарчат малко пари където трябва. И ето ме тук.