Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 133
Перейти на страницу:

— Аз съм Франс Торквил. — Констабълът свали маската на неприветлив професионалист и се оказа спокоен и разсъдлив човек. — А ти си Гералт от Ривия. Същият този Гералт от Ривия, който преди месец в Ансегис спаси от смърт жена и дете, като уби чудовище човекоядец.

Гералт стисна устни. За щастие, вече беше успял да забрави за Ансегис, за чудовището с бронята и за човека, умрял по негова вина. Това дълго го беше измъчвало, докато най-накрая не беше убедил себе си, че е направил всичко възможно, че е спасил двамина, а чудовището повече няма да убие никого. Сега всичко се върна.

Франс Торквил като че ли не забеляза сянката, която пропълзя по лицето на вещера при неговите думи. А дори и да я беше забелязал, това не го притесни.

— Излиза, вещерю — каза той, — че ние с теб се мъкнем по една и съща причина из тези гъсталаци. От пролетта из Тукайско погорие започнаха страшни неща, много тежки произшествия. И на това трябва да се сложи край. След касапницата в Каблонки посъветвах маговете от Рисберг да наемат вещер. Явно са ме послушали, макар че не обичат съветите.

Констабълът свали шапката си и я почисти от игличките и семената. Шапката му беше със същия фасон като на Лютичето, само че от филц с по-лошо качество. И перото му беше не на чапла, а на фазан.

— От доста време охранявам реда и закона в Погорие — каза той, гледайки Гералт в очите. — Без да се хваля, доста злодеи съм хванал, доста сухи клони съм украсил с тях. Но това, което става тук напоследък… Срещу него трябваше да се привлече някой като теб. Такъв, който разбира от заклинания и от чудовища и който няма да се уплаши нито от чудовище, нито от упир, нито от дракон. Чудесно, ще патрулираме заедно и ще охраняваме хората. Аз — срещу моята скромна заплата, ти — срещу парите на магьосниците. Интересно, колко ли ти плащат за тази работа?

„Петстотин новиградски крони, преведени авансово в банковата ми сметка — помисли си Гералт, но нямаше намерение да му го казва. — За толкова купиха услугите и времето ми магьосниците от Рисберг. Петнайсет дни от моето време. А след още петнайсет дни, независимо от това какво ще се случи, ще ми преведат още толкова. Щедро. Повече от задоволително.“

— Е, сигурно не плащат малко. — Франс Торквил бързо разбра, че няма да дочака отговор. — Могат да си го позволят. Ще ти кажа едно нещо: колкото и да плащат, не е твърде много. Защото това е мръсна работа, вещерю. Отвратителна, черна и противоестествена. Злото, което вилня тук, е дошло от Рисберг, залагам си главата. Магьосниците някак са забъркали нещо с магията си. Защото тяхната магия е като чувал със змии: колкото и да го завързваш, накрая ще изпълзи нещо отровно оттам.

Констабълът погледна въпросително към Гералт, но осъзна, че вещерът няма да му разкаже нищо, никакви подробности за договорката си с магьосниците.

— Те запознаха ли те с детайлите? Разказаха ли ти какво се случи в Чиси, в Каблонки и Роговизна?

— Донякъде.

— Донякъде — повтори Торквил. — Три дни след Белетейн — селището Чиси, убити девет дървосекачи. Средата на май — селището на резачите в Каблонки, дванайсет убити. Началото на юни, Роговизна, колония от въглищари. Петнайсет жертви. Ето къде е „донякъде“ понастоящем, вещерю. Защото това не е краят. Залагам си главата, че не е краят.

Чиси, Каблонки, Роговизна. Три масови убийства. Това не е някакъв си случаен срив в работата, не е демон, който се е измъкнал и е избягал, без калпавият гоет да успее да се справи с него. Това е умишлено планирана акция. Някой трикратно е вселил демон в носител и три пъти го е изпратил да убива.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)