Не се сбогувам [bg]

Пак тръгнаха да слизат. Въздухът стана по студен, миришеше на мухъл. Мазе.

Изскърцване на метал. Тласък в гърба.

- Ето че сме си у дома. Можете да свалите кърпичката. А аз през това време ще уредя илюминацията.

Малка стая без прозорци с нисък таван. Походно легло, покрито с войнишки шинел. В ъгъла - кофа с капак. Василий Василиевич сложи газеник на табуретката.

- Ето, стана уютничко. По-късно ще ви донесат да хапнете и всичко ще е чудно. Разполагайте се, господин критико. Починете си.

Той излезе, като изскърца с вратата, на която веднага се отвори прозорче с решетка.

- Вие тук си имате истинска затворническа килия - каза Романов.

- Понякога трябва. За карантина например. И не само. Прозорчето ще го оставя отворено, за вентилация.

Виж го ти колко е грижовен, помисли си Алексей. През прозорчето по всяко време може да се надникне вътре. В отверстието блесна с плешивината си кръглата му кратуна.

- Добре ви е на вас да си клатите краката, а аз сега ще си имам излишни грижи заради вас. Както и да е, довиждане.

Кратуната изчезна.

- И да побързате ! - извика подире му Романов.

Не се притесняваше от проверката, но колко ще продължи тя - това бе въпросът. Ако изчезне за дълго, в ЧК могат да решат, че внедреният агент е разкрит и ликвидиран. Само Орлов да не вземе да действа прибързано и да оплеска работата.

А впрочем, философите твърдят, че няма смисъл да се тревожиш за неща, на които не си в състояние да повлияеш. След като се утеши с тази мисъл, Алексей се сети за още една мъдрост - войнишка. Ако нямаш какво да правиш - лягай и спи. Службата го бе научила на полезното изкуство да се наспива в аванс.

Затворникът от подземието се протегна, сладко се прозя и започна да се намества на леглото.