Не се сбогувам [bg]

Рискът е голям, разбира се. Но в случай на успех и наградата ще бъде голяма.

Отпред, между къщите, се появи голямо светло пространство - някаква голяма улица. Там следенето щеше да приключи.

Мечка страх, мен не.

Действие първо: комедия със смяна на костюмите.

Алексей престана да се спотайва, а тъкмо обратното, с тропот хукна напред, право към сивия. Моментът беше чудесен - „дивизионният" вече бе свил зад ъгъла, а телохранителят още беше в пряката.

Сивият, разбира се, се обърна и бегло огледа приближаващия се човек с рутината, позната на всеки професионалист: лицето, ръцете, обувките. По последното често се определя дали човекът те следи. За да не бият на очи, следящите си сменят шапката или обръщат наопаки горната дреха, но преобуването е по-сложно. Ако някой бачкатор изведнъж се окаже обут с прилични обувки - ясно, че става дума за маскарад.

Този е кадър на Охранката, а не на Жандармерията, прецени Алексей (в движение той също го огледа отгоре надолу, че как иначе). Отблизо се виждаше, че сивият има характерна „мечешка походка " - с такова плоскостъпие в Жандармския корпус не вземаха.

- Часовник имаш ли? Колко е часът, братле? - извика Романов, като се направи, че ще мине край него. - Мамка му, успах се за работа!

Охранителят не видя нищо подозрително в бързащия човек и вдигна ръката с часовника.

Романов я сграбчи, изви я зад гърба му, стисна го с лявата за врата, притисна сънната артерия и задържа омекналото тяло.

Май всичко наоколо е спокойно.

Отзад няма никого. Никой не наднича през прозорците.

Той замъкна безчувственото тяло до близкия вход. Свали сивото палто и го облече. Сложи си и каскета. За по сигурно фрасна телохранителя с юмрук по челото - да не се съвземе скоро.

И хукна да гони обекта.

„Дивизионният" не бе се отдалечил много, на стотина метра. За всеки случай Алексей увеличи максимално дистанцията и нахлупи каскета над лицето си.

Няколко пъти - първо на площада при Никитската порта, а след това на булеварда край седящия Гогол - обектът хвърли кратък поглед назад, но като че ли не забеляза подмяната. Алексей не познаваше добре старата или по-точно сега вече новата столица, но мястото, на което ги изведе булевардът, бе знаменито - там беше Храмът на Христос Спасител с масивния му, новобогаташки купол. Насред площада обектът се спря, сякаш се сети за нещо. След това се обърна и повика с властен жест Романов.

Сега идва второто действие: комедия от грешки.

Разстоянието намаляваше, а суровото лице на Чугунения с всяка крачка се променяше: леко учудване - недоумение - тревога.

- Не ви познавам - каза „дивизионният", ръката му се плъзна в джоба.

- Отскоро съм в организацията - отвърна тихо Романов. - „Охранният сектор" също се разраства.

Щом имат „Охранен сектор", логично е да се предположи, че именно той отговаря за безопасността на ръководството.

Ръката излезе от джоба и увисна във въздуха.