Не се сбогувам [bg]

- Сега ще видим. Въпрос номер едно. Колко често се събира щабът?

Ще отговори или не? Алексей вътрешно се напрегна.

- Преди беше веднъж седмично, ако няма нищо извънредно. Сега - три пъти. Последната седмица преди първи юни ще се срещат всеки ден.

- Това е слабо място - Романов неодобрително се навъси. - Един удар и ще ги хванат всичките.

Полканов му намигна.

- Всичко не е чак толкова просто. Хайде, сега питай по-нататък.

Какво има предвид? В какъв смисъл „не е чак толкова просто"?

- Добре. Второто слабо място - това е лидерът на „Съюза", Савин. Къде живее, как се охранява?

- Добре се охранява, при него винаги са двама от най-добрите ми момчета. А къде живее - това няма да ти кажа. И аз не знам. Виктор Борисович е като лисица. Не нощува два пъти на едно и също място. Навик още от едно време. Дори Охранката не можеше да го намери.

- Добре. Трети пропуск - дивизионните командири. И тук няма да ме успокоиш, лично видях, че охраната им е скапана. Достатъчно е чекистите да стигнат до един, както аз до Меркуров, и да го хванат - и смятай, че това означава край на цялата дивизия. Кои са останалите трима?

След кратка пауза Василий Василиевич каза:

- Начдив[58] - 1 е генерал Жбанов. Онзи, който прилича на бобър.

„Моржа", сети се Романов.

- Дългият, хилавият - полковник Шерер - е начдив-2. Третият начдив - Меркуров, го знаеш... а хубавецът брюнет - това е командирът на кавалерийската група ротмистър Миркин.

Алексей се учуди: - Имаме - (за малко да каже „имате") - дори кавалерийска група?

- Че как иначе. Стотина офицери се записаха в червените ескадрони и в кавалерийската школа на Червената армия. На първи юни те ще съберат в няколко хвърковати отряда. Бързи удари, служба за свръзка. Градът е огромен, няма как без кавалерия.

- Чакай малко... - изведнъж се сети Романов, като си спомни вчерашният разказ на Шварц. - Ротмистър Миркин? Онзи същият Миркин? От „евреите воини"?

- Аха. Добър е. Както казва Виктор Борисович: „Макар че е евреин, Миркин е воин".

- Че как така? Аз исках да запиша един мой другар, прапоршчика Йосиф Шварц, в „Съюза" - отдельонният ми каза: евреи не вземаме !

- Миркин си е Миркин. Него дори антисемитът Шерер го уважава. А освен това Миркин е нашият ковчежник. Отговаря за всички финанси. Както казва Виктор Борисович: „Макар че е воин, Миркин е евреин".

След като си представи възможните варианти, Романов избра най-перспективния.

- Трябва да поопозная всеки от тях. Характера, навиците. Засега познавам само Меркуров. С него, струва ми се, е достатъчно да се проведе добър инструктаж по конспирация. А след останалите трима бих походил малко, бих ги понаблюдавал. Индивидуалната охрана е ефективна, само ако съответства на навиците и психологическите характеристики на обекта. Дай ми адресите им.

- Защо са ти адресите? - попита Полканов. - Ела с мен. Сега ще ги понаблюдаваш. Заедно с това ще ти опиша и характеристиките им.