Не се сбогувам [bg]

Романов поизостана с половин крачка и също както сивият преди малко, взе да следи зоните: ляво, дясно, тил, ляво, дясно, тил.

Подминаха манастирчето с червената стена, стигнаха до малка градинка.

- По дяволите, последен съм - каза Меркуров. – Всички вече са тук.

В градинката седяха или се разхождаха един, двама, трима, четирима, петима мъже. Бяха облечени различно, но по един и същи начин се обърнаха за кратко и уж отново загубиха интерес. При това всеки се държеше така, сякаш няма нищо общо с останалите.

Тези също са охрана, не можеш да ги сбъркаш, определи Романов.

- Това е, щабскапитане. Доведохте ме до мястото - тичайте за тефтерчето. Постарайте се да хванете файтон. А аз ще ида да се полекувам.

Меркуров тръгна към ниска сграда с надпис „Амбулатория". Много удобно за конспиративни срещи, оцени Романов. Всеки може да дойде, без да предизвика подозрение.

Той известно време походи напред-назад по тротоара, улавяйки върху себе си бързите и внимателни погледи на останалите. Когато погледите се срещаха, той леко присвиваше очи, както бе прието сред служителите на тайните служби, когато искат незабелязано да се поздравят.

След това изруга тихо, дори се плесна по челото и бързо тръгна към верандата. Нека си мислят, че смята да догони Меркуров.

В приемното до стената имаше столове за посетителите, зад бюрото, под плакати за въшки и сифилис, седеше милосърдна сестра. Беше възрастна, с бяла платнена шапчица с червен кръст и доста злобна физиономия, която изобщо не излъчваше милосърдие.

Имаше две врати - една отдясно и друга отляво.

- При кого идвате? При доктор Ананиев или при доктор Зас?

Единият лекар явно за маскировка приема обикновени пациенти, а другият е онзи, който ми трябва, помисли си Романов. Но кой?

- Не ми задавайте глупави въпроси - сърдито каза той. - При кого ли съм дошъл в шест сутринта? Аз съм с Меркуров.

Тя мълчаливо кимна към вратата вляво. Коридор. Още една врата в дъното. Зад нея се чуват гласове.

Романов дълбоко си пое дъх. Почука силно. Гласовете замлъкнаха.

И сега - трето действие: всичко или нищо.