Не се сбогувам [bg]

- А пък моите ще дойдат всичките, сигурен съм в тях - заяви весело Миркин. - Кавалеристите не могат да се сравняват с пехотата.

- При вас е лесно, Лев Абрамович, не са много хора, и връзките са по-кратки: от вас към взводните, и толкова - забеляза Жбанов.

Полканов много пречеше на Алексей да слуша с коментарите си право в ухото му.

- С Жбанов е най-лесно от всички. Отнася се с разбиране към охраната, не нарушава правилата...

Отново заговори Савин и началникът на „Охранния сектор" почтително замълча.

- Ще ви кажа нещо повече, господа. На първи юни няма да излязат петдесет процента. И двадесет и пет няма да излязат. Всички са живи хора, всички се страхуват. Едно е да се вдигнеш в атака от окопа, всички рамо до рамо, а при нас всеки си живее вкъщи, мнозина сред роднини. И всеки е неуверен. Страхува се. При нас ще стане като при всяка революция... Не се мръщете, полковник, всички ние сме именно революционери - ако разбираме, думата „революция" в изначалния й смисъл: преврат. На първия етап излизат само най-смелите и активните. Ако са устояли, а още повече, ако са постигнали някакви успехи, тогава се присъединяват средно смелите и едва след това другите. А когато нещата тръгнат към победа, тогава се надигат и всички останали, които не са смятали да въстават. Затова ще бъде напълно достатъчно, ако всяка дивизия на първи сутринта събере поне 10 процента от състава си. Тези няколкостотин смелчаци са достатъчни, за да бъде напълно дезорганизирана съветската власт в Москва, а ако стане, и в други ключови градове. По тази причина, господа, е съставен „план на приоритетите". Излезли са малко хора – дивизията концентрира удара си по цел номер едно. Ако са малко повече -по две, ако са още повече - по три, и така нататък.

Той се обърна към Шерер.

- Да вземам вас, Антон Алфредович. Да допуснем, че на първи юни сутринта виждате, че разполагате само със сто души. Какви ще бъдат действията ви?

Начдив-2 уверено отговори:

- Събирам хората в юмрук и удрям цел номер едно, която...

Отново ненавреме се намеси Полканов:

- С Шерер е мъка. Гони охраната. Казва: сам ще се погрижа за себе си. При това е невнимателен и ненаблюдателен.

През шепота му Алексей едва успя да чуе, че „цел номер едно" на дивизията на Шерер е ЦК на болшевишката партия.

- .. .Първи юни тъкмо е събота, а в събота те се събират в своя синедрион, като на молитва в синагога. Ще влезем през Боровицката кула[59] , там в караула ще има наш човек. Пет минути по-късно ще бъдем на място и ще избием всички еврейчета заедно с шабесгоите[60] .

- Антон Алфредович, бих ви помолил - Савин посочи с поглед Миркин.

Полковникът се сконфузи.

- Извинете, Лев Абрамович... Аз не в този смисъл. Но сам знаете при тях там е така - евреин връз евреина.

- Ако вашият скъпоценен цар се бе отнасял с евреите другояче, те нямаше да се захванат с революцията. Нищо чудно и революцията изобщо да не се беше състояла - намръщи се наконтеният ротмистър. - Ей богу, полковник, понякога, като ви слуша човек, и се чуди дали пък да не премине при червените.