Не се сбогувам [bg]

Миркин се направи, че ръкопляска.

- Браво, Виктор Борисович. Много тънка алегория. Благодаря, че не казахте нищо за Голгота и Гетсиманската градина, щях да го сметна за поредна атака срещу евреите. А Ноевият ковчег - това е прекрасно. Той се признава както от християните, така и от евреите.

Всички отново се засмяха.

Веселяци, угрижено помисли Романов. Какъв ли е планът им за превземане на Централния телеграф? Как да се изчисли кой е предателят в кремълския гарнизон? И какви са приоритетните цели на останалите дивизии?

- Господа, вече е единадесет - Савин погледна стария си джобен часовник. - Позаседавахме си не по-зле от Временното правителство при незабравимия Александър Фьодорович. Ще се видим в петък.

Всички станаха.

- Лев Абрамович, останете, моля ви. Искам отчет за постъпленията и разходите.

Романов също с удоволствие би чул за финансите, но Василий Василиевич спусна преградата.

- Видя ли? Какво мислиш?

Няма ми пълно доверие, разбра Алексей.

- С генерал Жбанов, както казваш ти, всичко е наред. На Меркуров е достатъчно да се смени охраната с някой по-опитен, а освен това ще проведа с него беседа. Относно Шерер... изнервен, избухлив, самолюбив. Най-доброто е да му се зачисли негласна охрана. Щом не е наблюдателен, значи няма и да забележи.

- Има резон в това, което казваш - съгласи се Полканов - Трябваше и сам да се досетя. А с Миркин какво да правим? Основното при него е, че не протестира, с всичко се съгласява, пуска шегички. Но ако му притрябва - хоп, и изчезва вдън земя.

- За Миркин ще помисля. Не е лесен субект.

- Аха, хайде заедно да помислим. Имаме колкото искаш време. Ще те настаня тук по съседство, много добра стаичка. Ще ти хареса.

- Добре. Ще ида само да си взема нещата.

- Не ти трябва нищо - задушевно промълви Василий Василиевич. - Ще ти дам и бельо и всичко останало. Ти, Альоша, сега повече няма да излизаш от тук. През цялото време ще си в амбулаторията. Пък и на мен ще ми е по-весело. Ще има да си говорим за футбол.

- Какво?!

- А ти как си мислиш? Че ще те пусна из града, след всичко, което видя и чу? - Полканов осъдително поклати глава. - Не, братле. Когато изброяваше слабите ни места, забрави още една ахилесова пета. Мен. Като началник на „Охранния сектор" аз знам за организацията повече от всички. Ако ме хванат чекистите - край. Затова и не излизам никъде. Седя си тук, като паяк. Тъка си паяжината в тайното си кьошенце. И ти сега си такъв. Знаеш прекалено много. Смятай, че двамата сме под домашен арест чак до първи юни.