Не се сбогувам [bg]

Говореше напористо и много бързо, като през цялото време повишаваше тон, за да не загуби инициативата дори за миг.

- Както две и две, с помощта на елементарно следене, преминах по смехотворната ви йерархия. От отдельонния командир към взводния, след това към ротния, батальонния, полковия, бригадния. Той пък по чудесен начин ме изведе при господин Меркуров - Романов кимна на кратковременния си подопечен, който го слушаше с увиснало чене. - Да, при вас за дивизионния командир се грижи личен телохранител, който на нашия жаргон се нарича „сянка", но това, извинете ме, е несериозно! Аз с лекота го неутрализирах, подмених го със себе си - и ето ме на заседанието на централния щаб...

„Толстоистът" най-накрая показа, какво има в ръкава - нож с тясно острие, подобен на стилет.

- Какво става с Ричков?! Ще те убия! - извика той, като отпусна ръката си надолу и назад. Ножът бе за мятане.

- ...и ако на мястото ми беше чекист, той щеше да дойде тук, но не сам! - завърши Романов, готвейки се да избегне ножа, ако се наложи.

„Недокторът" тихо изцъка с език.

- Приберете ножа, Василий Василиевич. Това са камъчета във вашата градинка. Явлението на щабскапитан Романов пред народа демонстрира справедливостта на критиката му.

Плешивият засумтя, прибра ножа обратно, стисна юмруци.

Сега Алексей си позволи да се отпусне малко и огледа останалите.

И така, ако не се смяташе Меркуров, те бяха трима.

Двама от тях - типични щабни офицери или дори генерали. Единият бузест, много късо подстриган, с моржови мустаци („Моржа"), другият длъгнест, рижав („Хлебарката"). Лицата и на двамата бяха силни - веднага си личеше, че са правили кариерата си не в кабинети, а под куршумите. Третият не приличаше на кадрови военен. Беше издокаран с отлично огладен костюм, безупречни ръкавели с перлени копчета, с гърбав нос, жива физиономия с присмехулна уста, в ръцете си въртеше изящна сребърна табакера.

Алексей го кръсти „Контето".

Беглият оглед не му пречеше да говори.

- Нищо му няма на вашия Риков - подхвърли той на „Толстоиста" Василий Василиевич. - Ще полежи някой друг час и ще бъде като нов. Нали вие сте „Охранният сектор"? Слабичко работите. Не чувствам школата ви. Вие преди какъв сте били? Стражар на някое кръстовище?

И без да му даде време да отговори, се обърна към „Недоктора":

- Знаете ли защо реших да нахълтам тук така? Трябва спешно да се промени системата за сигурност. Иначе можем и да не доживеем до първи юни.

- Виктор Борисович, той откъде знае за първи юни? -бързо попита Василий Василиевич. - Редовите членове не може да го знаят! Дори батальонните не го знаят!

- Изпратиха ме с депеша в Казан. Не съм идиот, досетих се какво значат думите „първи юни"

„Толстоистът" злобно се усмихна.

- Тук обяснението ви не се връзва. Депешата бе кодирана.

- За един контраразузнавач вашият остарял Чеиз е лесна работа - презрително подхвърли Романов. - Струва ми се, че тази система дори в ЧК я знаят.