Гибелта на царете [bg]

Момичето бе ужасено, и с право.

Ифигения я погледна строго.

— Сигурна ли си, Мелиса?

— Да, господарке. Колеа ми каза, а тя го е виждала много пъти. Колеа е от Лесбос. Баща й е съюзник на Троя.

— Знам кой е баща й, глупаво момиче!

— Съжалявам, господарке. Колеа ми каза, че това е корабът на Хеликаон. Никоя друга галера сред Великата зеленина не е толкова голяма. Не трябва ли да се скрием?

— Да се крием? — Ифигения скочи на крака. — От един кръвожаден бандит? Аз съм Ифигения, дъщеря на Атрей, царя-войн, сестра на Агамемнон. И ти очакваш да се крия?

Мелиса падна на колене и опря чело в пода.

— Прости ми, господарке!

Болката отново избликна в гърдите на Ифигения. Тя преглътна вика и седна отново, вземайки втора щипка от праха. Даваше си сметка, че е твърде много, цветовете на залеза започнаха да танцуват пред очите й. И все пак болката премина.

— Прати Колеа да поздрави „Ксантос” — каза тя на Мелиса. — Кажи й да ми донесе незабавно каквото там съобщение носят.

Жрицата отново погледна към морето. „Ксантос” напредваше към голямото пристанище, подминавайки черния остров в центъра. Младата жрица повдигна полата до коленете си и се затича към скупчените на едно място конюшни и жилищните помещения зад храма.

— Мелиса! — излая старата жена. Момичето се сепна и се завъртя, а около босите й крака се вдигна прах. — Дръж се достойно. Жриците на Тера не тичат като подплашени слугини и не се паникьосват.

Момичето се изчерви.

— Да, господарке.

Тя се обърна и закрачи бързо към конюшните.

Ифигения се усмихна мрачно. Знаеше как я възприемат всички — висока и сурова, с обтегнатата назад желязно-сива коса, подчертаваща орловия й нос и свирепите вежди. Те не можеха да видят под сбръчканата увиснала кожа останките от младата жрица, която също бе тичала като кошута, опиянена от този живот на свобода и неочаквани удоволствия. Виждаха само жена, остаряла в служба на Благословения остров.

Тя погледна нагоре към коня.

— Е, велики жребецо, какво означава това? Хеликаон Подпалвача, тук — на Тера. Врагът на моята кръв и на дома ми.

Мисълта, че „Ксантос” ги напада, проблесна в ума й, но тя веднага я отхвърли. Цар Приам беше покровител на острова и колкото и да ненавиждаше разточителните му пороци, Ифигения бе длъжна да признае, че той изпълнява задълженията си на покровител всеотдайно, предоставяйки не само злато, но и защитата си на Тера. Ако убежището на острова бъдеше нарушено, и Троя, и Микена щяха да съжаляват. Всички страни го знаеха. Не, Хеликаон сигурно беше куриер. Тя не очакваше толкова бърз отговор на пратеника си. Сърцето й заблъска по-силно. Може би щеше да има успех и Андромаха щеше да бъде примамена в Тера напролет.