![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
Когато Сакс скочи на крака, убиецът вече се бе измъкнал през втория вход на хранилището, на десетина метра по-натам по коридора. Тя чу шума от стъпките му, бързо заглъхващ по посока на поликлиниката.
Погледна Лерон, който стенеше и отчаяно бършеше лицето си.
— Вода, измий това нещо… не виждам.
Какво беше това, по дяволите? Сакс усети остра миризма.
Киселина! Стори й се, че части от плътта му се разяждат.
Ужас!
Амелия се подвоуми. Да гони убиеца… или да се опита да помогне на Лерон?
По дяволите. Грабна телефона си и отново се обади на 911, за да алармира, че престъпникът бяга по свързващия тунел към поликлиниката.
Изтича до най-близкия противопожарен кран, издърпа маркуча от стойката и започна да облива с вода лицето и гърдите на Лерон, макар че съдейки по писъците му, които бяха по-силни от яростното шуртене на водата, това явно не облекчаваше болката му.
— Не, не, не… — Мъжагата седна на земята и размаха енергично ръце. — Стига, стига, стига!
Започна да се дави и Сакс осъзна, че пръска водата директно в лицето му и ако продължава, ще го удави. Тя спря крана.
Лерон застана на колене, започна да плюе.
Очите му бяха зачервени, но иначе не изглеждаше да му има нещо — освен че се давеше.
— Как си? — попита тя. — Пари ли? Киселина ли беше това? Отрова?
— Добре… добре съм.
Сакс се вгледа в счупените стъкла на пода. Наведе се и взе един пожълтял етикет.
О…
Лерон измърмори:
— Замерил ме е със стъкленица с някой от тия образци, нали?
— Така изглежда. Вероятно формалдехид.
— Щипе, но не е много зле. Ти изми по-голямата част.
Сакс огледа пода и забеляза тъканния експонат близо до мястото, където седеше охранителят. Беше помислила, че престъпникът е хвърлил буркан с киселина, която разяжда кожата. Всъщност парченцата плът, които бе видяла, бяха от стъкленицата.
Лерон също погледна и подритна отпуснатия продълговат орган.
— Мамка му. Това ли е, за което си мисля?
— Бих казала, че да.
— Замерил ме е с кур и топки? Копеле. Когато го арестуваш, Амелия, искам да ми го дадеш за малко.
22.
Били Хейвън излезе от свързващия тунел в поликлиниката. Преследвачите му — полицайката и охранителят — бяха останали долу и той се надяваше сега да се гърчат от болка, дерейки възпалените си очи.
Не беше видял как точно се изсипа върху тях формалдехидът — нямаше, разбира се, възможност да гледа, колкото и изкушаващо да беше.
Забеляза врата на тоалетна в един пуст коридор и влезе в една кабинка. Отвори раницата си, за да извади други дрехи за преобличане. Нямаше много възможности. Облече работен гащеризон и смени плетената шапка със спортна, с емблемата на „Мец“. Сложи си също очила с тъмни рамки. Накрая извади брезентова чанта за инструменти, каквато би използвал някой майстор, и натъпка в нея раницата и якето си. Носеше чантата точно с тази цел — да промени външния си вид, ако се наложи да бяга.
Бъди подготвен да се преобразиш…
Излезе бавно от тоалетната и тръгна към входната врата. Тъкмо щеше да излезе на улицата, когато отпред се появи полицейска кола и веднага след нея — още две. Спряха със свирене на гуми, наизскачаха полицаи и започнаха да спират всеки бял мъж между петнайсет и петдесет в околността на сградата, да искат да се легитимира, да проверяват багажа.
По дяволите!
Появиха се още ченгета и един голям синьо-бял микробус на Отряда за спешни ситуации на нюйоркската полиция. Заградиха отпред и вероятно правеха същото откъм задния и товарния вход.
Били се обърна назад. Трепереше от гняв. Неочакваната поява на полицайката бе провалила всичко. Голям шок бе да се срещне очи в очи със самата Амелия Сакс, която по ирония изглеждаше също толкова решителна, колкото на снимката в глава седем на „Серийни градове“. И облечена по почти същия несексапилен начин. О, как му се искаше да я просне по гръб и да й направи една от специалните си татуировки. Отрова от растението ангелски тромпет, или бругмансия. Убива бързо, но не чак толкова, че полицай Сакс да не умре в мъчителни болки.
Преди това обаче трябваше да се махне от тук. Полицията всеки момент щеше да започне да претърсва сградата.