Обречена на теб [bg]

— Ето, момиче, вземи това. — Ангъс се обърна към мен и ми подаде малък черен диск. Бе с големината на монета, но три пъти по-дебел. — От едната страна е лепкав. Сложи го под презрамката на роклята си.

Прибрах телефона в чантата си, взех диска и вперих поглед в него.

— Какво е? Микрофон?

— Да. Или ще го сложиш, или и аз идвам с теб — заяви той и ми се усмихна извинително. — Проблемът не е в теб, а в нея.

Нямах какво да крия, така че залепих микрофона от вътрешната страна на сутиена си и бързо излязох от колата, след като Ангъс ми отвори вратата. За по-сигурно ме стисна за ръката и ме преведе до отсрещната страна на улицата.

Намигна ми и влезе в кафенето.

Изведнъж се озовах сама на тротоара и ме обзе ужасна нервност. Но секунда по-късно, когато Ани отвори вратата и излезе от фоайето, се почувствах съвсем спокойна. В прилепналата си рокля на леопардова шарка и с черни обувки „Кристиан Лубутен" изглеждаше свирепа и енергична. Щръкналата ѝ червена коса засилваше още повече това впечатление.

Стиснах чантичката си под мишница и тръгнах право срещу нея.

— Каква изненада! — възкликнах и я приближих.

Ани ме погледна и вдигна ръка, за да спре такси. За момент лисичата ѝ физиономия остана съвсем безизразна, после изведнъж ме позна. Шокът, който се изписа на лицето ѝ, беше повече от признание. Отпусна ръка.

Изгледах я от главата до петите.

— Спри да носиш перука, когато искаш да се видиш с Кари. Късата коса ти отива повече.

Ани бързо си възвърна самообладанието.

— Колко добре изглеждаш, Ева! Гидиън добре те е лъснал.

— Да, лъска ме доста често. При всяка възможност. — Думите ми привлякоха вниманието ѝ.

— Всъщност не може да ми се насити, така че за теб не остава нищо. Затова ще е най-добре да се ориентираш към другиго.

Изражението ѝ стана сурово. Осъзнах, че до този момент не съм виждала истинска омраза. Дори в лятната нюйоркска горещина почувствах как ме обгръща хлад.

— Толкова си заблудена — пристъпи към мен, — сигурно в момента чука друга. Защото той е точно такъв и така действа.

— Нямаш никаква представа какъв е той — заявих. Стана ми неприятно, че трябва да вдигна глава, за да я погледна в очите. — Изобщо не се притеснявам за него. Ти обаче трябва да се притесняваш от мен. Защото ако още веднъж се доближиш до Гидиън или до Кари, ще си имаш работа с мен. И тогава не ти завиждам.

Обърнах се, бях изпълнила това, за което дойдох.

Ани се засмя.

— Той е увреден по рождение. Той е болен и извратен, но все още не ти го е показал. Въобразява си, че може да го скрие от теб, красивото момиченце, което чудесно пасва на приказката. Красавицата и Звяра за пред обществото. Добро прикритие, но той няма да издържи. Не може дълго да потиска истинската си природа.

Мили боже… Дали знаеше за Хю?

Как бе възможно да е знаела, че Гидиън е жертва на перверзните на брат ѝ, и в същото време да е правила секс с него? Така ми призля при тази мисъл, че ми се догади.

Смехът ѝ ме връхлетя като парчета счупено стъкло.