Смъртта на светлината [bg]

— Да. Така би било по-лесно. — Той погледна към Янацек. — Но дори с Гарс имам проблеми. Той се опита да ме направи собственост, а току-що не се постара много да ме измъкне от онзи дуел.

— Казвах само истината — каза Янацек, но Вайкъри му махна да замълчи.

— Тези неща бих могъл да простя, предполагам — каза Дърк. — Но не и работата с Гуен.

— Този проблем ще се реши от мен, теб и Гуен Делвано — каза спокойно Вайкъри. — Гарс няма глас в него, въпреки че може да ти каже, че има.

— Тя е моята кро-бетейн — възрази Гарс. — Имам право и да говоря, и да действам. Имам задължение.

— Говоря за снощи — каза Дърк. — Бях до вратата. Чух. Янацек я удари и оттогава двамата сте я заключили и я криете от мен.

Вайкъри се усмихна.

— Удари я?

Дърк кимна.

— Чух го.

— Чул си спор и удар, за това не се съмнявам — каза Вайкъри. Докосна с ръка подутата си челюст. — Откъде мислиш се е взело това?

Дърк го зяпна и изведнъж се почувства невероятно глупаво.

— Аз… помислих… не знам. Желатиновите деца…

— Гарс удари мен, не Гуен — каза Вайкъри.

— Бих го направил отново — каза кисело Янацек.

— Но… но тогава… какво става? Снощи? Тази сутрин?

Янацек стана, отиде до неговия край на дивана и надвисна над него.

— Приятелю Дърк — заговори малко злъчно, — тази сутрин ти казах истината. Гуен излезе с Аркин Руарк, по работа. Кимдисецът я беше търсил през целия ден. Беше крайно възбуден. Според това, което ми каза, колона бронирани бръмбари е започнала да мигрира, несъмнено в отговор на усилващия се студ. Казват, че това било много рядко събитие дори на Ешелин. На Ворлорн, разбира се, такова събитие е уникално и не може да бъде пресъздадено и Руарк смяташе, че трябва да бъде проучено веднага. Е, сега схващаш ли, приятелю Дърк т’Лариен, вече?

— Ъъ… Тя трябваше да ми каже…

Янацек се върна на мястото си. Острото му лице беше стегнато и намръщено.

— Моят приятел ме нарича лъжец.

— Гарс говори истината — каза Вайкъри. — Гуен каза, че ще остави съобщение за теб, бележка или запис. Може би е забравила във възбудата от подготовката. Такива неща се случват. Тя е много увлечена в работата си, Дърк. Добър еколог е.

Дърк погледна Гарс Янацек.

— Чакай малко. Тази сутрин ми каза, че я криете от мен. Призна го.

Вайкъри също изглеждаше озадачен.

— Гарс?

— Вярно е — каза с неохота Янацек. — Той дойде и упорства, упорства, набута се вътре с една прозрачна лъжа. Нещо повече, явно му се искаше да вярва, че Гуен е задържана в плен от мръсните Айрънджейд. Съмнявам се, че щеше да повярва на каквото и да е друго. — Отпи глътка от виното си.