Смъртта на светлината [bg]

Обезобразеното лице потрепери.

— Обидата е нанесена.

— Трябва да се дуелираш с него — каза Янацек.

Ръцете на Дърк бавно се смъкнаха. И се стегнаха в юмруци. Замълча.

Джаан Вайкъри беше забил тъжно очи в земята, но Янацек все още беше оживен.

— Дърк т’Лариен не знае нищо за обичаите на дуела — каза той на двамата Брайт. — Такива обичаи не са разпространени на Авалон. Ще позволите ли да го инструктирам?

Бретан Брайт кимна, същото странно неловко движение на глава и рамене, каквото Дърк бе забелязал следобеда в гаража. Чел като че ли изобщо и не чу: старият Брайт все още беше с лице срещу Вайкъри, ломотеше и гледаше сърдито.

— Има четири избора, т’Лариен — почна Янацек. — Като предизвикан, ти правиш първия. Приканвам те да направиш избора на оръжия и да избереш пистолети или саби.

— Саби — повтори Дърк механично.

— Аз избирам формата — изхриптя Бретан. — И избирам карето на смъртта.

Янацек кимна.

— Ти имаш и третия избор, т’Лариен. Тъй като нямаш тейн, изборът на броя е предопределен. Трябва да е единично. Можеш да кажеш това или можеш да избереш мястото.

— Стара Земя? — каза Дърк обнадеждено.

Янацек се ухили.

— Не. Само този свят. Други възможности са незаконни.

Дърк сви рамене.

— Тук тогава.

— Аз избирам броя — каза Бретан. Вече беше съвсем тъмно, само рехаво разпръснатите чужди звезди огряваха черното небе горе. Окото на Бретан грееше и странно отразена светлина лъщеше влажно по белезите му. — Избирам единично, както трябва да бъде.

— Значи е уредено — заяви Янацек. — Двамата трябва да се споразумеете за съдия и тогава…

Джаан Вайкъри вдигна глава. Чертите на лицето му бяха потънали в сянка, огряваше ги само бледата светлина на жар-камъните, но подутата му челюст очертаваше странен силует.

— Чел — каза той много тихо и много спокойно.

— Да — отвърна старият Брайт.

— Ти си глупак, щом вярваш в лъжечовеци — каза му Вайкъри. — Всички, които вярвате в такива неща, сте глупаци.

Дърк все още беше с лице срещу Бретан Брайт, когато Вайкъри проговори. Обезобразеното лице трепна веднъж, втори път, трети.

Чел отвърна все едно беше в транс:

— Оскърблението е нанесено, Джаантъни висш-Айрънджейд, лъже-Кавалар, лъжечовек. Обявявам дуел.

Бретан се обърна рязко и понечи да извика. Гласът му обаче не беше годен за това и той изломоти задавено:

— Ти…! Ти си нарушител на дуел! Аз…

— Кодексът го допуска — отвърна равнодушно Вайкъри. — Макар че може би, ако Бретан Брайт би могъл да пренебрегне малкото прегрешение на един невеж другопланетянин, сигурно бих намерил в себе си силата да помоля за прошка Чел фре-Брайт.

— Не — каза мрачно Янацек. — В моленето няма чест.

— Не — повтори Бретан. Лицето му сега бе като череп. Окото му от скъпоценен камък блестеше и страната му бе изкривена от гняв. — Огънах се колкото можех да се огъна заради теб, лъже-Кавалар. Няма да се подиграя с цялата мъдрост на моята крепост. Моят тейн беше по-прав от мен. Всъщност горчиво сгреших, че изобщо се опитах да избегна дуел с теб, лъжецо. Лъжечовек. Имаше голям позор в това. Но сега ще се очистя. Ние ще ви убием, аз и Чел. Ще убием и трима ви.