Смъртта на светлината [bg]

— Казах им, че слизам да прегледам някои данни — рече тя и връхчето на езика ѝ пробяга нервно по устните ѝ. — Не знам какво да кажа. — Попитах Гарс за Бретан Брайт Лантри. Дърк, шансовете да те убие са много големи.

Думите ѝ го смразиха. Да го чуе от Гуен звучеше някак си по-различно:

— Знам — отвърна той. — Това не променя нищо, Гуен. В смисъл, ако исках да съм в безопасност, можех просто да съм корариел на Айрънджейд, нали?

Тя кимна.

— Да. Но ти го отхвърли. Защо?

— Какво каза в гората? И по-късно, отново? За имената. Не исках да стана нечия собственост, Гуен. Аз не съм корариел.

Наблюдаваше я. За много кратко лицето ѝ потъмня, а очите ѝ пробягаха надолу към нефрита и среброто.

— Разбирам — отвърна тя почти шепнешком.

— Аз не — изсумтя Руарк. — Тогава бъди корариел. Какво е това? Само дума! Обаче ще си жив, нали?

Гуен го изгледа, както беше кацнал на високия си стол. Изглеждаше леко комично с дългата нощница, стиснал питието си и навъсен.

— Не, Аркин — каза тя. — Това беше моя грешка. Мислех, че бетейн е само дума.

Той се изчерви.

— О, чудесно! Значи Дърк не е корариел, чудесно, не е ничия собственост. Не означава, че трябва да се дуелира, не, твърдо не. Каваларският кодекс на честта е глупост, велика висша глупост всъщност. Тъй че ти си длъжен да си глупав, така ли, Дърк? Да умреш и да си глупав?

— Не. — Думите на Руарк го притесняваха. Не вярваше в кодекса на Висок Кавалаан. Защо тогава? Не беше сигурен. За да докаже нещо, струваше му се, но не знаеше какво или на кого. — Трябва да го направя, и толкова. Това е правилното.

— Глупости! — отсече Руарк.

— Дърк, не искам да те видя мъртъв — каза Гуен. Моля те. Не ми причинявай това.

Пълничкият кимдис се изкиска.

— О, ще го разубедим ние двамата, нали? — Отпи глътка. — Послушай ме, Дърк, това поне ще направиш ли?

Дърк кимна намръщено.

— Добре. Първо, отговори ми следното. Вярваш ли в кодекса на дуела? Като социална институция? Като нещо морално? Кажи ми, честно, вярваш ли?

— Не — отвърна Дърк. — Но не мисля, че и Джаан вярва в него, ако се съди по някои негови коментари. Все пак се дуелира когато му се наложи. Всичко друго би било страхливост.

— Не, никой не мисли, че си страхливец, нито пък той. Джаантъни може да е проклет кавалар, но дори аз не казвам, че е страхливец. Но има различни видове храброст, нали? Ако в тази кула стане пожар, би ли рискувал живота си, за да спасиш Гуен или да речем мен? Гарс също може би?

— Надявам се — отвърна Дърк.

Руарк кимна.

— Виждаш ли, значи си храбър мъж. Не е нужно самоубийство, за да докажеш това.