Смъртта на светлината [bg]

— Така е — каза Янацек с мимолетна усмивка. — Понесоха обидата много дълбоко. Чел Празните ръце поне няма да прости.

— Не може ли да стреляте само за да раните? — попита Дърк. — Да ги разоръжите?

Думите излязоха толкова лесно от устата му… и все пак му беше странно да се чуе, че ги изрича. Ситуацията беше изцяло извън житейския му опит, но все пак усети, че я приема, че започва да се чувства някак странно удобно в компанията на двамата кавалари и виното им, и кроткия им разговор за смърт и осакатяване. Може би това означаваше нещо, да си един от кети; може би точно затова тревогата му заглъхваше. Знаеше само, че се чувства спокоен, в мир и като у дома си.

Вайкъри изглеждаше угрижен.

— Да ги раним? Щях да предпочета и това, но не може да стане. Ловците вече се боят от нас. Пощадяват корариел на Айрънджейд заради този страх. Ние спасяваме живот. Това няма да е възможно, ако сме прекалено несериозни с Брайт утре. Другите биха могли да не се откажат от ловуването си, ако помислят, че рискуват само едно леко раняване. Не, за жалост, смятам, че трябва да убием Чел и Бретан, ако можем.

— Можем — заяви уверено Янацек. — И, приятелю т’Лариен, не е толкова лесно, нито разумно да раниш враг в дуел, колкото може би си мислиш. Да ги обезоръжим, хм, подиграваш ни се. Това е буквално невъзможно. Бием се с дуелни лазери, приятел, не с военни оръжия. Такива ръчни оръжия стрелят на импулси от половин секунда и са нужни цели петнайсет секунди за презареждане между изстрелите. Разбираш ли? Мъж, който избърза с изстрела си или го направи ненужно труден, мъж, който стреля, за да обезоръжи… брой го е мъртъв. Дори от пет метра можеш да не улучиш и врагът ти ще те убие чисто преди лазерът ти да е готов за втори изстрел.

— Не може да се направи, така ли? — каза Дърк.

— Много хора са само ранени в дуел — каза Вайкъри. — Много повече от убитите всъщност. И все пак в повечето случаи това не е търсеният резултат. Понякога да. Когато човек стреля във въздуха и неговият враг реши да го накаже, тогава може да се нанесат ужасни белези. Но това не се случва често.

— Бихме могли да раним Чел — каза Янацек. — Той е стар и бавен. Но Бретан Брайт е друга работа. Казват, че вече имал шест убийства в дуели.

— Той ще е моя грижа — каза Вайкъри. — Погрижи се лазерът на Чел да остане тъмен, Гарс, и това ще е достатъчно.

— Може би. — Янацек се обърна към Дърк. — Ако можеш да порежеш Бретан само малко, т’Лариен, в ръката или по дланта, или по рамото — нанеси му една-единствена болезнена рана, забави го малко. Това би променило нещата. — Усмихна се широко.

Дърк се усети, че неволно отвръща на усмивката.

— Мога да опитам, но не забравяй, адски малко разбирам от дуелиране и още по-малко от саби, и първата ми грижа ще е да остана жив.

— Не се тормози за невъзможното — рече Янацек, все така ухилен. — Просто го резни колкото можеш по-лошо.