Смъртта на светлината [bg]

7

— Дърк, не може да си сериозен. Не, не го вярвам. През цялото време си мислех, ами, да, че си по-добър от тях. И ти ми казваш това? Не, аз сънувам. Това е пълна глупост!

Руарк се беше съвзел донякъде. В дългата си нощница — зелена коприна, извезана с бухали — изглеждаше повече като себе си, макар да беше ужасно не на място сред хаоса на работната стая. Седеше на високо столче с гръб към тъмните правоъгълни екрани на компютърната конзола. Краката му в чехли бяха кръстосани при глезените, а пълничките му ръце държаха висока заскрежена чаша със зелено кимдиско вино. Бутилката беше зад него, до две празни чаши.

Дърк беше седнал на широка пластмасова работна маса, сгънал крака под себе си и отпуснал лакът на сак със сензори. Беше разчистил пространство за себе си, като избута настрана купчина слайдове и листове хартия на другата. В стаята цареше невероятен безпорядък.

— Не виждам какво му е глупавото — заяви той упорито.

Докато говореше, очите му шареха из стаята. Не беше влизал тук досега. Беше голяма приблизително колкото дневната в жилището на каваларите, но изглеждаше много по-малка. Покрай едната стена минаваше плот с малки компютри. Срещу нея имаше огромна карта на Ворлорн в десетина различни цвята, цялата нашарена с всевъзможни игли и маркери. Между тях имаше три работни маси. Точно тук Гуен и Руарк сглобяваха късчетата знание, които събираха из дивите джунгли на умиращия фестивален свят, но в неговите очи приличаше повече на боен щаб.

Все още не беше сигурен защо са тук. След дългото обяснение на Вайкъри и настървеното обсъждане, което последва между Руарк и двамата кавалари, кимдисът беше слязъл ядосан в апартамента си, като бе взел и Дърк. Моментът не изглеждаше подходящ за разговор с Гуен. Но веднага щом Руарк се преоблече и успокои нервите си с глътка вино, настоя Дърк да го придружи обратно горе до работната стая. Взе три чаши, но пиеше само той. Дърк още помнеше последния път, а трябваше да обмисли утрешния ден; умът му трябваше да е бистър. Освен това, ако кимдиското вино се смесваше с каваларското така, както кимдисът се смесваше с каваларите, щеше да е чисто самоубийство да ги пие едно след друго.

Тъй че Руарк пиеше сам.

— Глупостта — заговори кимдисът, след като отпи от зелената течност, — е в твоето дуелиране като кавалар. Казвам го, чувам се и не мога да го повярвам! Джаантъни, да, Гарси — несъмнено, и, разбира се, тези Брайт. Ксенофобски животни, насилници. Но ти? Дърк, ти, човек на Авалон, това е под достойнството ти. Помисли, моля те, да, моля, заради мен, заради Гуен, заради тебе самия. Как може да си сериозен? Кажи ми, трябва да знам. От Авалон! Отраснал си с Академията за Човешко знание, да, с Авалонския Институт за изследване на нечовешки разум, това също. Светът на Томас Чунг, родната база на Проучване Клерономас, всичката тази история и знание, все за теб, толкова, колкото е останало където и да било, освен може би на Стара Земя или на Нюхолм. Пътувал си, цивилизован си, видял си различни светове, много разпръснати народи. Да! По-умен си от това. Трябва да си, нали? Да!