Смъртта на светлината [bg]

Чел не разбра. Присви устни под малкия си гъст мустак и изломоти нещо на стар каваларски. След това заговори високо. Много високо, всъщност почти викаше:

— Каква е тази глупост? Твоят тейн е Гарс Айрънджейд, не този чужденец. Как можеш да защитаваш него като тейн? Айрънджейд ли е той? Той дори не е въоръжен! Човек ли е изобщо? Ако е, не може да е корариел; а ако не е и е корариел, тогава трябва да ти е собственост. Не чувам никакъв смисъл в твоите лъжечовешки думи.

— Съжалявам за това, Чел фре-Брайт — рече Вайкъри, — но твоите уши не са в ред, не моите думи. Старая се да зачета честта ти, но ти ме затрудняваш.

— Подиграваш се с мен! — възкликна Чел.

— Не!

— Да!

Тогава заговори Бретан. В неговия тон нямаше нищо от гнева на Чел, но беше много твърд.

— Дърк т’Лариен, както той се нарича сам и както ти го наричаш, е прегрешил пред нас. Това е сърцевината на проблема, Джаантъни висш-Айрънджейд. Посегнал е на собствеността на Брайт без нито дума за разрешение на Брайт. Е, кой плаща за това? Ако той е лъжечовек и твой корариел, тогава тук и сега обявявам дуел. Айрънджейд е ощетил Брайт. Ако не е корариел, е, тогава… — Той замълча.

— Разбирам — каза Джаан Вайкъри. — Дърк?

— Първо, единственото, което направих, е, че се качих в онази проклета въздушна кола за секунда — заговори Дърк притеснено. — Търсех безстопанствена, изоставена кола, която все още работи. С Гуен намерихме една такава в Крайн Ламия и помислих, че може би ще намеря друга.

Вайкъри сви рамене и погледна двамата Брайт.

— Изглежда, е направено много малко прегрешение, ако изобщо. Нищо не е взето.

— Колата ни беше пипана! — ревна старият Чел. — От него, от лъжечовек. Той няма никакво право! Малко прегрешение ли наричаш това? Можеше да е отлетял с нея. Искаш да затворя очи като лъжечовек и да съм благодарен, че е направил толкова малко? — Обърна се към Бретан, своя тейн. — Айрънджейд се подиграват с нас, оскърбяват ни. Може би самите те не са истински хора, а лъжечовеци. Пълни са с лъжечовешки думи.

Гарс Янацек реагира моментално.

— Аз съм тейн на Джаантъни Рив Волф висш-Айрънджейд и гарантирам за него. Той не е лъжечовек.

Думите излязоха бързо, наизустена формула.

От начина, по който Янацек след това погледна Вайкъри, за Дърк изглеждаше ясно, че очаква неговият тейн да повтори същите думи. Вместо това Джаан поклати глава и рече:

— Ах, Чел. Няма никакви лъжечовеци.

Каза го безкрайно уморено, широките му рамене се бяха отпуснали.

Високият стар Брайт изглеждаше така, все едно Джаан го е ударил. Отново замърмори тихо и дрезгаво на стар каваларски.

— Това не може да продължи — каза Бретан Брайт. — Не стигаме доникъде. Нарече ли този мъж свой корариел, Джаантъни висш-Айрънджейд?