Драконът на Арканите [bg]

— Беше — отговори Ленкур.

Не можа да се сдържи и си спомни погледа, който Брюсан отправи към него, когато Ленкур беше обвинен, че шпионира и предава Кардинала. По онова време той също носеше мантията на гвардеец на Негово Преосвещенство и тези неверни обвинения имаха за цел да разобличат действителните предатели. Но Ленкур никога не беше имал възможността да представи истината на приятеля си.

За пореден път трябваше да се съвземе.

— Какво сторихте с бележката, която пъхнах в книгата? — запита той.

— Щом я прочетох, я изгорих, бъдете спокоен. Впрочем в бъдеще избирайте по-сполучливо пратениците си.

— Като си давате сметка колко спешно трябваше да ви видя, ще разберете, че не разполагах със свободата да избирам. Утре заминавате за…

— … за Кузиер, да. Много ви благодаря, че ми припомнихте… Заради госпожа Дьо Сент Аволд ли искахте да се видите с мен?

Въпросът завари Ленкур неподготвен.

— Не — рече той.

— Од се завърна в Лотарингия, нали знаете? — заяви непринудено херцогинята. — Но успявам да ѝ изпращам писма. С удоволствие бих я зарадвала и с едно, написано от вашата ръка, стига да желаете…

Ленкур се възхити с каква лекота госпожа Дьо Шеврьоз му предлагаше възможност да се компрометира.

— Не, госпожо. Благодаря.

— Нима вече не сте влюбен в нея? Не, господине. Не възразявайте, безполезно е. Повярвайте ми, мога да разпозная любовта.

— Госпожо, при вас ме води много важен проблем.

Херцогинята въздъхна и небрежно обърна поредната страница.

— Добре. Слушам ви.

Ленкур ѝ обясни, че Остриетата се интересуват от Шарл Модюи. Наложи се да я излъже, или поне да пропусне да ѝ съобщи, тъй като тя не подозираше, че Модюи беше дракон. Също така херцогинята нямаше понятие, че е загинал при нападението срещу Шатле.

Все пак тя се усъмни.

— Какво криете от мен, господине?

— Моля, госпожо?

— Несъмнено криете нещо, защото, ако ставаше дума само за Шарл Модюи, нямаше да действате на пожар и може би против волята на Кардинала…

— Само ще ви кажа, госпожо, че тази история е свързана също със Сестрите на Сен Жорж. Обаче ние знаем, че Кардиналът не би допуснал да ги разгневи, и се страхуваме, че няма да ни позволи да продължим търсенето си по тази следа.

— Значи става дума за шатленките? Защо не ми казахте веднага?

Очевидно херцогиня Дьо Шеврьоз споделяше прочутата омраза на кралицата към шатленките. Ленкур не подозираше това и реши да се възползва от него.

— Госпожо, трябва да ми кажете всичко, което знаете за вашия бивш специалист по магии.

— Какво да ви кажа? Естествено, нямах представа, че служи на Черния нокът… — херцогинята вдигна глава и погледът ѝ се изгуби в мрачините. — Много ми бяха хвалили способностите му. И тъй като се ползваше с известен престиж сред себеподобните си, стори ми се подходящо да го използвам… — за първи път тя се обърна към Ленкур. — Знаете ли, нямам особен вкус към магиите. Малко гадателство от време на време, но нищо повече… Покрусата на кралицата, която смяташе, че е неспособна да забременее, ме убеди, че може би един ритуал…