Гейтуей II [Beyond the Blue Event Horizon]

Гласът му помръкна, когато заговори за златните коридори. Там живееха Древните. Ако не беше заради книгите и понякога за дрехи, никога не би влязъл в тези коридори, макар че Мъртвите непрекъснато го подтикваха. Не искаше да се среща с Древните.

Пол се окашля и каза:

— Мисля, че трябва да се срещнем, Уон.

— Защо? — изписка момчето. — Те не са интересни!

Ларви сложи ръка на рамото му.

— Какво има, Уон? — попита тя тихо, като видя израза на лицето му. Уон никога не бе имал нужда да усвоява умението да се преструва.

— Той изглежда изплашен — обади се Пол.

— Не съм изплашен! — възрази Уон. — Вие не разбирате това място! В златните коридори няма нищо интересно!

— Уон, скъпи — каза Ларви, — работата е в това, че имаме интерес да научим колкото се може повече за хичиянците. Не зная дали ще мога да ти обясня какво означава това за нас, но най-маловажното от всичко е, че можем да получим много пари. Много пари.

— Той не разбира какво означава думата „пари“ — обади се Пол нетърпеливо. — Уон. Внимавай. Ще направим това. Кажи ни как четирима души от нас могат безопасно да изследват коридорите.

— Четирима души от нас не могат! Един човек може. Аз мога — похвали се Уон.

Сега вече беше ядосан и го показа. Пол! Чувствата на Уон към него бяха смесени, но по-голяма част от тази смес беше отрицателна. Когато говореше на Уон, Пол грижливо подбираше думите си, за да звучат презрително. Сякаш мислеше, че Уон не е достатъчно интелигентен, за да го разбере. Когато Уон и Джанин бяха заедно, Пол винаги се навърташе около тях. Ако Пол беше образец на мъж, Уон не би се чувствал горд да е такъв.

— Ходил съм в златните тунели много пъти — гордо отбеляза той, — за книги, за плодове, или просто да погледам какви глупости вършат Древните. Те са толкова странни! Но трябва да знаете, че не са чак толкова глупави. Мога да ходя там, без да ми се случи нищо лошо. Един човек може. Може би и двама души биха могли, но ако отидем всички, сигурно ще ни открият.

— И тогава? — запита Ларви.

Уон вдигна рамене в знак на защита. Той наистина не знаеше отговора на този въпрос, но знаеше, че Древните бяха изплашили баща му.

— Те не са интересни — повтори Уон в противоречие на онова, което бе казал малко преди това.

Джанин хвърли обелките от плода под храста и облиза пръстите си.

— Колко сте недосетливи — възкликна тя. — Уон? До къде идват тези Древни?

— Винаги до края на златния коридор. Понякога влизат в синия или зеления.

— Добре, щом обичат тези плодове и щом знаеш къде идват да ги берат, защо не поставим там една камера? Тогава ще можем да ги видим без да ни забележат.

Уон извика триумфиращо:

— Разбира се! Ти виждаш, Ларви, не е необходимо да ходим там! Джанин е права, само че… — Той се поколеба. — Джанин? Какво представлява камерата?