Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— Добре — въздъхна Корнхауер, — нека работи в нишата.

— А къде ще окачите вашата чудотворна лампа?

Монахът огледа нишата. Това беше един от четиринадесетте отсека, обособени според тематиката на литературата. Всеки от тях излизаше в централната зала чрез една арка. На метална кука на видно място в нишата висеше разпятие.

— Няма значение, че ще работи тук — каза Корнхауер. — Само ще се наложи временно да свалим разпятието и да окачим на негово място лампата. Не виждам друго…

— Еретик! Езичник! — прошепна библиотекарят, вдигайки нагоре треперещите си ръце. — Господи, дай ми сили, за да мога да го разкъсам на парчета с тези ръце! Кога ще спре, Господи? Прогони го надалеч оттук!

Брат Армбрустер се обърна с гръб към двамата, а ръцете му продължаваха да треперят.

Самият абат беше трепнал неволно, когато беше чул предложението на изобретателя. Но сега се намръщи още повече, като гледаше гърба на брат Армбрустер. Добре го познаваше и не можеше да очаква от него особена кротост и примиреност, но напоследък старецът беше станал още по-сприхав.

— Брат Армбрустер, обърнете се, ако обичате.

Библиотекарят отново се обърна към тях.

— А сега пуснете ръцете си долу и разговаряйте по-спокойно, когато…

— Но, отче абате, нали сам чухте, че той…

— Брат Армбрустер, бъдете така добър да вземете стълбата и да свалите това разпятие.

Лицето на библиотекаря побеля. Само безмълвно продължаваше да гледа дом Пауло.

— Това не е църква — каза абатът. — Тук не е задължително да виси разпятие. Бъдете добър да го свалите, моля ви. Сам виждате, че това е единственото подходящо място за лампата. След това ще я свалим. Разбирам, че всичко това малко пообърква реда във вашата библиотека, но ние решихме, че то трябва да се извърши в интерес на прогреса. Ако не сте съгласен, тогава…

— Можете да изместите дори нашия Господ, за да освободите път на прогреса!

— Брат Армбрустер!

— Защо не окачите дяволската си лампа на неговия врат?

Лицето на абата застина.

— Не ви принуждавам да се подчините, брате. Отбийте се в кабинета ми след вечерната служба.

Библиотекарят се оклюма.

— Ще донеса стълбата, отче абате — прошепна той и неохотно се отдалечи.

Дом Пауло погледна Христос върху сводестата арка и го попита наум: „Нямаш нищо против, нали?“

Стомахът му сякаш беше завързан на възел. Абатът знаеше, че този възел ще даде да се разбере за него, когато му дойде времето. Той побърза да напусне подземието, докато никой не е забелязал, че му е зле. Би било лошо за него да даде да се разбере, че толкова малка неприятност е в състояние да разстрои здравето му така силно в тези дни.

Съоръжението беше завършено на следващия ден. По време на изпитанията дом Пауло стоеше в кабинета си. Два пъти се беше опитвал да вразуми брат Армбрустер в лични разговори, а след това го беше упрекнал и публично по време на събрание на ръководството на ордена. И въпреки всичко, упорството на библиотекаря му беше по-симпатично от ентусиазма на Корнхауер. Обезсилен седеше на скамейката и чакаше новини от подземието, усещайки, че му е безразлично как ще приключат изпитанията. Едната си ръка държеше под расото и потупваше корема си, сякаш се опитваше да успокои разплакано бебе.