Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— „Танцуващия дявол“ може да поеме в момента, когато дам заповед.
— Но ти не можеш да се откъснеш от своята малка уличница така ли?
Очите на Диабло потъмняха, докато гледаше Скарлет ледено.
— Прекали, Скарлет. Недей да съдиш за всички жени като изхождаш от себе си. Девън е дама и бе невинна девойка, докато аз не я обезчестих.
Думите му само доразпалиха омразата на Скарлет към Девън. Тя щеше да направи всичко, за да спаси Диабло от самия себе си, тъй като бе уверена, че един ден Девън ще го отведе на бесилото, но сега той бе прекалено заслепен, за да го осъзнае.
— Ами ако ти кажа, че три испански кораба, препълни със злато и сребро, са съвсем наблизо?
Диабло погледна Скарлет недоверчиво.
— Откъде знаеш?
— Видях ги със собствените си очи преди два дни. Проследих ги от Флорида и знам точно къде се намират. Бих ги нападнала сама, но са добре въоръжени и не искам да рискувам кораба и екипажа си. Казвам ти го, защото ми е нужна твоята помощ. Ела с мен и ще си поделим плячката.
Вниманието на Диабло се изостри при мисълта да нападнат презрените испанци. Той вече долавяше мириса на океана и усещаше вкуса на солените пръски от вълните по устните си. Три испански кораба! Кокали Господни! Дори след подялба на плячката щеше да разполага с достатъчно, за да може да се оттегли за цял живот. Може дори да предложи на Девън… Не, смъмри се той. Девън принадлежеше към друг свят и един ден ще се завърне там. Дори безкрайната му любов към нея не е в състояние да запълни бездната, която ги разделя.
Когато за пръв път чу приказките из Насо, Диабло ги взе просто за клюки, защото никой не бе виждал трите кораба, нито пък знаеше точно къде се намират, но Скарлет нямаше причина да лъже. Нещо у Диабло обаче го предупреждаваше да внимава.
— На кого друг си споменала за това?
— На никого. За толкова глупава ли ме мислиш? Само на теб мога да се доверя, да ми помогнеш. Льо Ватур вероятно знае, но неговият кораб — „Победа“ ще бъде един месец на сух док за ремонт. Е, ще дойдеш ли с мен?
Няколко напрегнати минути Диабло внимателно премисляше предложението на Скарлет. Не за пръв път прибягваше тя до неговата помощ при подобни случаи, та защо сега да й откаже? Добре се сработваха и можеха отново да го сторят. Бяха се разделили сърдити в Насо, но очевидно Скарлет съжаляваше за прибързаните си приказки. Единственото му възражение бе, че се налага да остави Девън на Рай без надзор. Той се усмихна, когато намери разрешение и на този въпрос. Въпреки протестите, Кайл ще остане на острова, за да пази най-ценното притежание на Диабло.
— Кога тръгваме?
Широка усмивка се разля по красивото лице на Скарлет.
— Колкото по-рано — толкова по-добре, ако не искаме някой да ни изпревари, преди да ги настигнем.
— Част от екипажа ми е в Насо — уточни Диабло. — Ако тръгна със сутрешния отлив, мога да ги подбера и да се срещна с „Червената вещица“ от западната страна на остров Ню Провиданс.
— Ще бъда там — прие Скарлет с охота. — Не си давай труда да ме изпращаш. Знам пътя.
Диабло вече бе заровил глава в някакви карти, когато Скарлет напусна кабинета, но вместо да се отправи към входната врата, тя се изкачи по стълбището, като внимаваше да се движи в сянката. Познаваше отлично разположението в къщата и намери бързо стаята. Без да почука, завъртя дръжката и влезе.
Глава девета
Облечена в прозрачна роба, Девън стоеше пред прозореца и съзерцаваше тъжно осеяното със звезди небе. Светлината от единствената запалена свещ очертаваше фигурата й под тънката материя и я обагряше в златисто — в цвета на блестящите й коси, разпилени до кръста. Изщракването на вратата я стресна и тя бързо се извърна с надеждата да види Кит. Приветливата усмивка застина на устните й.
— Ти! Какво правиш в стаята ми? Къде е Диабло?
Скарлет огледа Девън с неприкрита неприязън: прекрасното създание пред очите й очевидно очаква пирата и скоро ще украси леглото му като единствен обект на страстта му. Ръцете й се стегнаха, макар да се опитваше да потисне гнева си, беше готова да налети на Девън, но си даде сметка, че Диабло е наоколо и е готов да се притече на помощ.
— Имам да ти кажа нещо — изсъска Скарлет.
— Как намери пътя до Рай? — попита Девън и се отдръпна от прозореца.
— Островът не ми е непознат — припомни Скарлет. — Диабло ми има доверие.
— Казвай каквото имаш да казваш и се махай — подозрително разпореди Девън.
— Бъди готово да тръгнеш утре сутрин. Капитанът заминава със сутрешния отлив, Льо Ватур предаде да го чакаш.