Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Изведнъж гласът на старата стана силен и могъщ, когато му отговори:
— Аз съм юда, простосмъртни. Законите, на които служа, за теб са опасен грях. Вземи момичето и се махай, докато е време. Да умре, за нея ще е по-добре.
— Кажи какво искаш в замяна на живота й, юдо, и не ми губи времето — гневна гримаса изкриви лицето на Салистар.
Старата поклати глава и отговори:
— Ти си наясно какво ще стане, нали, изменнико. Тези, които се наричат жреци, са ти разказали за мен. Искаш да й вдъхна силата, за да черпиш от нея, защото, ако си сам, ще отслабнеш, невежите ще изпият енергията ти — тя поклати глава. — От векове чаках края си, но сега ти се появяваш с това момиче… — тя простря кльощавата си ръка към тялото на Деница и се смълча. — Ама и вие, хората, мирни не седите — тя каза последното изречение весело и зловеща усмивка изкриви устните й. Салистар се извърна с отвращение. Старицата продължи да говори, а по брадата й отново закапаха лиги:
— Ще го направя. Ще й дам сила, но да знаеш, че за да я покориш, ще трябва да откраднеш булото й. Никак няма да успееш иначе. Ако го откраднеш, тя ще ти се покори, но върне ли си го отново — загубил си. В замяна на нейния живот искам единадесет момичета — млади — те ще й бъдат сестрите. До три дни ги искам, вързани в гората, през която мина, преди да стигнеш дотук. Където искаш ги оставяй, само гледай да са добре завързани, за да не бягат. Това е.
Салистар се замисли, но не след дълго отвърна:
— Ще ти ги дам, но имам едно условие.
Старата го гледаше с присвити очи, а той продължи:
— Когато ги получиш, ще се развилнееш с тях като в миналите векове, юдо, прав ли съм?
Жената кимна и продължи да го гледа:
— Така е, изменнико — отвърна му.
— Вилней колкото искаш, ходи където щеш, но искам планината Карпонили да заобикаляте отдалече — ти и другите единадесет. Само тая — той посочи Деница, която тихо спеше, изтегната върху кожите — да може да ходи там.
— Далече се целиш, изменнико, Карпонили не е ли висок връх за теб?
— Това си е моя работа. От теб искам клетва, че там няма да стъпвате.
— Имаш я — старицата се усмихна и го погледна хитро с невероятно бистрите и живи за възрастта си очи.
— Не ме мисли за глупав, юдо, кървавата клетва искам от теб, че на думите ти вяра нямам.
Юда го погледна злобно и си замърмори под носа, но взе ножа, който Салистар й подаваше, и сряза с него ръката си. Черна кръв шурна, потече и прокапа по скалния под.
— Така както тече кръвта ми, да изтекат дните ми, ако наруша клетвата.
Юдата повтори три пъти тези думи и изведнъж земята се разтресе с мощен грохот, пропука се и пред тях зейна дълга пукнатина. Кръвта на юда спря и раната от ножа се затвори, сякаш никога не я е имало.
— Ето, човече, земята прие клетвата и ще я изпълни, ако аз я наруша. Върви си сега и ми доведи момичетата. Другото остави на мен. След пет дни се върни тук — юдата се приближи няколко крачки към Салистар и посочи с ръка към спящата Деница — и тя ще те чака, но вече няма да е дете на хората.
Салистар кимна мрачно и се загледа в нежното лице на Деница, по което проблясваха пламъците на огъня. След миг се извърна и с широки крачки потъна в мрака на пещерата.
Останала сама с принцесата, юдата се изкиска под носа си и замърмори:
— Мръсен човек си ти, изменнико, но глупав. Клетва за булото не дадох. Как ще ме хванеш сега?
Първият министър на Уголия — Тобел, се извърна назад. Още няколко часа оставаха до атаката. Заедно с Бакуриан и водача, който се бе появил незнайно откъде, Тобел яздеше в челото на колоната от войници, избрани да потеглят към Истрос. Останалите щяха да атакуват Артебос точно в полунощ. Те не знаеха, че предводителят им Бакуриан ги е изоставил, спяха спокойно в топлите шатри. Тобел въздъхна и отново се обърна напред. Пътят бе тесен и стръмен. Минаваше през гъста гора. Налагаше се да пътуват в колона по един, най-много по двама, за да се придвижват напред.
Кълбетата вечна светлина хвърляха върху тях призрачната си светлина. Клоните на дървета и храсти се навираха в лицето му, задиряха дрехите, скубеха косите му и го изнервяха. Тобел намираше това начинание на Бакуриан за безумно, но нямаха избор — нито той, нито хората, които вървяха след тях. Водачът биляр, кльощав и прегърбен човек с хитра усмивка и жив поглед, ги бе предупредил, че трябва да са максимално тихи и внимателни, за да успеят да се промъкнат незабелязано по пътищата на Биляра и да избегнат съгледвачите на противника. Затова мъжете не разговаряха помежду си, а мълчаливо се движеха по тясната пътека.