Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Волобарската магия — прошепна Крамик и пристъпи няколко крачки напред към процепа.
— Какво? — Булик, който бе най-близо до него, го изгледа въпросително. — Знаеш ли какво беше това?
Всички се обърнаха към Крамик, който вече се бе съвзел и спокойно отвърна:
— Волобарска магия трябва да е. Чувал съм за нея като дете. В два предмета се вгражда заклинание и се разделят. Когато предметите се съберат отново, заклинанието бива изречено. Разбира се, мислех това за измишльотина, но се оказва вярно.
Ермиар го попита:
— Опасно ли е да влезем?
Крамик вдигна рамене:
— Не зная, господарю. Това е всичко, което съм чувал за волобарската магия.
Безмер изгледа подозрително Крамик, смръщи вежди и си помисли, че този „вълк“ май е нещо повече от обикновен войник, щом знае за волобарската магия.
Веднъж, докато вървеше по пътя си, до него спря голяма, богато украсена колесница. Вътре седеше една много красива жена. Той никога не бе виждал такава красота, дори не си бе представял, че може да съществува. И въпреки че от нея лъхаше студ, той й се възхити. Тя забеляза това и го попита:
— Харесва ли ти колесницата ми?
— Да — отговори той, — как може да не ми харесва? Тя е голяма и просторна, конете са великолепни.
— Искаш ли да се качиш при мен? Ще те повозя.
Той се зарадва на предложението й, краката му бяха изранени от дългия път, раменете му бяха увиснали, цялото тяло го болеше.
— Искам — отговори с надежда той.
— Имам само едно условие — усмихна се красивата жена.
— Какво е то? — посърна той.
— Ще взема най-ценното, което носиш.
— Но аз нямам нищо — погледът му помръкна заедно с надеждата, да се повози на красивата колесница.
— Съгласен ли си да взема най-ценното ти? — попита отново тя.
— Да, разбира се — отговори той, защото нямаше нищо ценно и му бе все едно какво ще вземе красивата жена от него, носеше само едни дрехи върху себе си.
— Качвай се тогава — усмихна се приветливо красавицата.
Той се качи и седна в колесницата. В същия миг се случи чудо. Раните му заздравяха, тялото спря да го боли и раменете му се изправиха. Видя се облечен с красиви дрехи, подобни на тези, които носеше жената. Колесницата препусна, бърза като вятъра.
— Накъде си тръгнал? Имаш ли цел? — обърна се към него хубавицата.
Той се замисли, но нищо не му хрумваше. Имаше усещането, че преди да се качи в колесницата, е знаел накъде отива и е имал цел, но кой знае защо чувстваше, че това вече няма значение. Пък и колкото и да се напрягаше, не можеше да се сети.
— Не знам — отговори той.
Лукава усмивка премина по лицето на жената:
— А искаш ли да дойдеш с мен тогава? — попита тя.
— Ти къде отиваш? — поиска да узнае той.
— И аз като теб нямам цел. Нося се по течението, натам накъдето духа вятърът. При мен всичко е лесно и приятно. Няма да полагаш усилия. Ще живеем добре и в разкош.
„Че кой не иска да живее така?“, помисли си той.
— Искам да дойда с теб — каза усмихнат и очите му светнаха от щастие.
XIII глава
Съзвездия
В тъмната пещера под Черната планина се изви пясъчна вихрушка и юда се появи, стиснала в ръка камата си. Огледа се и видя, че Деница лежи спокойно. Огънят бе почти изгаснал, а юда не обичаше вечната светлина. Тя приближи ръка към устата си, духна и насочи с длан дъха си към мъждукащите пламъци. Те се разгоряха силно и светлината им сякаш преобрази пещерата. Бе вечерта на втория ден от тридневния срок, който постави на Салистар. Оттогава девет млади юди вече бяха яхнали своите сури. Оставаха още две, но черната не се съмняваше, че съвсем скоро и те ще поемат по пътя на господарките на горите. Сега деветте пътуваха в различни посоки, за да изработят оръжието си и изплетат одеждите си, но скоро щяха да се съберат и да останат заедно завинаги.