Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Въпреки че бяха тръгнали преди часове, войниците не бяха изминали голямо разстояние поради неудобния път, тъмнината и големия си брой. Стори им се, че е изтекъл цял век, откак си проправят път сред дивия пущинак.
И тогава, след дълго бродене в черния мрак, Тобел ги чу. Неочаквано, като по команда, колоната от конници зад него спря и всички наостриха слух. Другарите им, останали в лагера, нападаха Артебос. Виковете им, макар и слабо, достигнаха до тях. Войната започна.
Юда усети момичето. Днес бе утрото на първия ден от уговорката със Салистар и той вече бе довел една от девойките. Макар и далече от гората, седнала в мрачната си пещера, черната юда почувства страха на жертвата. Блясък просветна в очите й. Блясък, който отдавна се бе загубил заедно с миналото, в което кръстосваше навред земята, яхнала своя сура. Сега отново имаше шанс да се възроди, да поведе посестримите си из билярските гори и планини. Но този път ще се пази от хората, няма да ги подцени отново.
Тя се изправи и се затътри към един камък до стената. Преди да го повдигне, се огледа. Деница спеше тихо до огъня. Юда, сумтейки, измъкна изпод камъка остра кама. И щом се допря до оръжието, юда се разпадна на черен прах, изви се в шеметна вихрушка и полетя като хала към гората.
Момичето хлипаше тихо и се оглеждаше на всички страни. Беше около петнайсетгодишна, нисичка, с лешникови дълги коси и кръгли тъмни очи. Лицето й бе мургаво, пълничко и луничаво от постоянното излагане на слънце. Работеше заедно с многобройните си братя и сестри на полето по цял ден, което едва ги спасяваше от пълна мизерия. Днес, докато отиваха на работа, тя изостана назад, увлечена в своите си мисли и мечти. Така и не разбра откъде се появи конникът, който я вдигна с едно движение при себе си на седлото, заплаши я с нож, да не вика, и я довлече в гората. Не й направи нищо, само я завърза с тежка верига за едно дърво и си отиде, без да каже дума. Бе крещяла за помощ известно време, но сега, вече уморена и обезсърчена, тихо хлипаше и преглъщаше горчивите си сълзи. Увлечена в нещастието си, доста време не забеляза, че една старица я наблюдава иззад един храст. Когато накрая я видя, надежда проблесна в зачервените й очи. Обърна се с тънък глас към възрастната жена:
— Моля ви, помогнете ми.
Черната юда се приближи към момичето:
— Как се казваш?
— Малена.
Юда се приближи още към нея, извади от пазвата си парче плат и го разгърна:
— На колко си години?
— На петнайсет.
Девойчето с интерес наблюдаваше старицата, в чийто ръце, разлюляно от вятъра, се появи тънко було от невероятно красива материя. Бе полупрозрачно, светло, но под определен ъгъл на слънчевата светлина по него пробягваше дъга с преобладаващо синьо-зелено оцветяване. Малена ахна удивено. За първи път виждаше подобна тъкан. Старата жена вече бе на дъх разстояние от момичето и прошепна нежно в ухото й:
— Не се плаши, Малена, от днес вече ще се наричаш Смита и ще бъдеш господарка на горите — черната юда метна булото върху главата на момичето с едната си ръка, а с другата размаха камата и я заби право в сърцето й. С едно рязко движение старата разпори гърдите на Малена, бръкна и извади туптящото още сърце от тялото й. Изправи се, държейки го високо над себе си, и нададе силен, нечовешки крясък. Ехото го разнесе навред из леса, уплашени птици се разхвърчаха на всички посоки. След миг, в който сякаш гробна тишина падна над гората, юда дочу приближаващия се тропот на копита. Бавна усмивка се разля по устните й, когато прошепна:
— Сура.
Измежду дърветата се появи огромен благороден елен, близо тристакилограмово животно с масивни разклонени рога и гъста козина около врата, подобна на грива. Умните му тъмни очи гледаха юда право в лицето. Еленът се приближи на една ръка разстояние до старицата и сведе надолу глава. Юда свали ръце и положи сърцето на момичето на земята, точно под муцуната на красивото животно. Еленът изяде сърцето, дъвчейки бавно непривичната храна. Когато свърши, сура облиза окървавената си муцуна и се приближи до тялото на Малена. Животното подви краката си и легна до бездиханния, но още топъл труп на момичето. Юда се наведе, вдигна от земята камата си, тялото й се изви в черна пясъчна вихрушка и отлетя. Тук вече нямаха нужда от нея. Сура щеше да се погрижи за Смита, новата й сестра.
Когато старицата изчезна, еленът се наведе над отворената рана в тялото на момичето и сълзи покапаха от очите му. Те падаха върху тялото една по една, после все повече и повече, докато накрая измиха кръвта, от която не остана следа. И бавно, след час и повече, когато слънцето си проправи път сред клоните и огря с лъчите си трупа, дълбоката рана беше заздравяла и изчезнала. Тялото й се изпъна, някак наедря на ръст и гладки мускули изпъкнаха под кадифената кожа. Под топлите милувки на слънцето и сълзите на сура тъмните коси на момичето бяха станали светли, почти бели, по-дълги и невероятно гъсти, а от дясната им страна в дебела плитка се бе вплело булото, което старицата бе хвърлила върху нея. То проблясваше на светлината и по плитката й играеше дъгата, вплетена в нишките му. Лицето й се източи, стана красиво, без следа от луничките и тъмния загар. Прасковена руменина покри страните и устните й. Еленът стоеше до нея и спокойно наблюдаваше метаморфозата. Очите му бяха влажни, но от тях вече не капеха сълзи. Когато тялото на девойката изсъхна от сълзите, той се наведе и я близна по лицето. Юдата Смита отвори очи, зелени като горските поляни, и го погледна.