Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
Ермиар разказа набързо на тримата „вълци“ за медальона и изчезналия град и се върна обратно при Безмер, с когото имаше да прави още уговорки за сутринта.
Тримата войници влязоха в къщата на Загарда и се настаниха в широката дневна на първия етаж. Разказът за Лимен Карон направи най-силно впечатление на Крамик, който едва прикри възбудата, обзела го при споменаването на медальона и изчезналия град. За разлика от него Вананд остана безразличен към приключенията на Ермиар, той по-скоро се интересуваше от менюто за вечеря и подслона им за сън. Булик бе изслушал с внимание Ермиар и когато той ги остави, за да се върне в пристройката при Безмер, смръщи вежди и се обърна към Вананд:
— Струва ми се, че съм чувал името на този град — Лимен Карон. На теб говори ли ти нещо?
Вананд поклати отрицателно глава:
— За първи път го чувам, Булик. Що за град трябва да е?
Булик вдигна рамене:
— Не ми дава мира чувството, че някога съм слушал нещо за тоя град. Но ветровете да ме отнесат, не мога да си спомня.
Крамик, който чистеше обувките си, седнал върху един паянтов стол, разсеяно ги слушаше. Сивият вълк се бе свил на кълбо в краката му и спеше. Мъжът бавно вдигна глава, преди да заговори, а очите му искряха с особен блясък:
— В моя край вярват, че в изчезналия град Лимен Карон живеят лошите духове. Когато дойде тъмният месец, хората не пускат вечер децата си навън, защото се смята, че тогава духовете напускат Лимен Карон и скитат по земята. И ако видят дете, го отвличат със себе си в изчезналия град — иронична усмивка изкриви чертите на лицето му. — Сигурно си чувал това, Булик, когато майка ти те е крила от лошите духове през тринадесетия месец.
Булик поклати замислено глава:
— Не помня да съм чувал тази история, но е интересна, Крамик. Ти от кой край си?
— Роден съм недалече от тук. Имението ни се намира до езерото Среброискрен пляг в околностите на град Сатрос. Заради тази легенда прекарвах тъмния месец доста самотно. На останалите деца бе забранено да играят навън.
— На останалите деца!? — попита Булик.
— Да — кимна Крамик, — моето семейство считаше тези приказки за глупави и не са ме спирали да излизам.
Вананд се надигна от мястото си:
— Хайде да потърсим легла из тая съборетина. Ако утре ни отвлекат лошите духове, поне да сме се наспали добре.
Булик и Крамик се захилиха и с охота последваха предложението му.
Принцеса Деница кан Стювиги се изправи рязко с вик на ужас. Отново я измъчваха кошмарни сънища. Цялото й тяло бе в пот. Кръвта от устните й се бе оттеглила, те се сливаха с цвета на лицето й. Очите й заиграха като полудели, скова я ужас. Лежеше върху дузина кожи, гола, покрита с бяло памучно платно. Намираше се в пещера, а близо до нея гореше огън, чийто пламъци изписваха причудливи сенки по каменните стени. Тя не знаеше нито защо, нито къде се намира. Един силует излезе от сянката и се приближи към нея. Деница се уви плътно с платното и загледа уплашено с широко отворени очи. Възрастна жена с побелели коси и тъмно, грозно, сбръчкано лице се приближи до нея.
— Не се плашете, принцесо — гласът й бе мек и топъл. — Няма да ви се случи нищо лошо.
— Къде съм? — тревожно попита Деница. — Какво правя тук и коя сте вие?
Жената се усмихна и Деница потръпна. Зъбите й бяха черни, проядени и лиги се стекоха по брадичката на старицата.
— Вие сте на сигурно място, не се тревожете.
Деница се ядоса:
— Коя сте вие?
Жената се наведе, сложи ръка на челото й и с равен силен глас започна да изрича непознати за Деница думи на древния език савхи, чието ехо някак зловещо отекваше в пещерата. Деница се опита да се дръпне, но не успя. Около нея всичко стана черно и тя потъна отново в мрачните бездни на кошмарните си сънища.
Салистар се появи от сенките и се загледа в отпуснатото й тяло. Наведе се и хвана ръката й. Бе топла и той усети как кръвта пулсира във вените й. Вдигна глава към старицата:
— Юдо, ще я спасиш ли? Скоро ще загуби разсъдъка си, само ти можеш да й помогнеш.
— Ще я спася, но да знаеш, че никога няма да е същата. И ще поискам нещо в замяна.
Салистар се намръщи:
— Какво искаш да кажеш с това, че няма да е същата, юдо? На мен ми трябва силата й.
Старата се изкикоти. Пещерата пое звука от смеха й и го понесе към дълбините на Черната планина.
— Мръсен човек си ти, познавам те.
Салистар ядно я погледна и почти изсъска:
— Това не е твоя работа, юдо. Не съм те търсил в пещерите на тази прокълната планина толкова време, за да ме съдиш. Не съм и по-лош от теб.