Вендета: Отмъщението на Лъки

Шофиращата мис Дейзи бързо се беше освободила от дрехите си. След като хвърли сутиена си сред публиката, тя завъртя двете плочки с ресни, които едва прикриваха възбудените й зърна. Бикините й бяха изчезнали отдавна, заместени от съвсем оскъдна препаска. Покрита почти плътно с фини капчици пот, тя се движеше като мускулеста газела.

— Чудя се как е попаднала тук — промърмори Лъки. — В този западнал битнически бар в средата на никъдето.

— Това е моя работа — каза Алекс. — Да откривам историите на хората.

— И след това да пишеш за тях и да ги превръщаш във филми.

— Направо уцели десетката.

Шофиращата мис Дейзи се плъзгаше надолу, умно хващайки доларови банкноти между бедрата си. Двойникът на Джон Траволта от лявата страна на Лъки извика възхитено.

— Педал — измърмори Лъки.

— От това, което чувам, твоята история е твърде интересна — осмели се да произнесе Алекс, любопитен какво още има да каже тя.

— Казах ти… — бях диво дете — рече тя тихо. — Не съм ти разказала за мъжа, когото застрелях. При самозащита, разбира се.

Исусе! Тя настина беше дива.

— Не, това не си ми го казвала — отговори той меко.

— Енцо Бонати — той беше мъжът, отговорен за убийствата на майка ми и на брат ми и… Ъъъ… Имаше още няколко дребни инцидента по пътя, който ме направи такава, каквато съм днес.

Всъщност тя седеше тук спокойно и му разказваше как е убила някого. Може би те двамата имаха много повече общи неща, отколкото той си беше мислил. Беше убивал във Виетнам. Но той имаше извинение — войната беше убийствена.

Зачуди се дали и тя страда от същите кошмари, които го нападаха често и без предупреждение. Посред нощ го обземаше паника.

— Ти си много необикновена жена, Лъки — каза той, прочиствайки гърлото си.

За момент тя се вгледа в него внимателно. Той не знаеше и половината. Може би тя говореше твърде много. Вероятно трябваше да смени темата, преди да го заинтригува прекалено.

— А ти, Алекс? Бил ли си някога женен?

— Не — отговори той предпазливо.

— Никога? — произнесе тя, клатейки недоверчиво глава. — На колко си години?

— На четиридесет и седем.

— Хмм… Това означава, че или си прекалено умен, или имаш фатален чар.

Той вдигна чашата си.

— Ти каква си? Да не би да си психиатър?

Тя се вгледа твърдо в него.

— Мъжете, които не са женени на твоята възраст, обикновено имат тежки емоционални или психологически проблеми. В противен случай някоя жена отдавна би те вързала.

— Това е много прост отговор. Никога не съм срещал някоя, с която да съм готов да прекарам остатъка от живота си.

— Аз съм го правила три пъти. След първия път вече не ти опъва нервите толкова много.

— И първият път беше с…?

— Крейвън Ричмънд. Малкото синче на сенатора Питър Ричмънд. Господи, той беше такъв досадник! А аз бях вързана за него. Джино ме омъжи, щом можа. Питър му дължеше услуга.