Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Лавън кимна утвърдително.
— Но защо?
— Първо, за да направи впечатление. Досега винаги сме били в отбранителна позиция, въпреки че сме се справяли. Ако искаме да държим гладниците в смут, ще трябва да последва атака от наша страна. Второ, крепостите, които флоските изграждат, до една са тунели, изходи и входове — много по-подходящи за нас от къщите на ларвите. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако гладниците се бяха сетили да ни обсадят вътре в тази зала. И освен това, Фил, имаме нужда от предна стража в една неприятелска страна, където гладниците трябва да бъдат убити.
— И тук е неприятелска страна — каза Фил. — На Дъното живее един стефаност70.
— Но той само залага капани, а не ловува. Решим ли да го убием, ще го намерим точно където сме го оставили последния път. А тези, които незабавно трябва да унищожим докрай, са скачащите, като дикраниите и нотхолките, плуващите, като ротарите и създателите на колонии, като флоските.
— Тогава най-добре да започваме веднага, Лавън. Завършат ли веднъж крепостите…
— Да. Събери взводовете си, Фил. Шар, хайде. Напускаме залата.
— За да нападнем крепостите?
— Разбира се.
Шар събра плочите си.
— По-добре ги остави тук, ще ти пречат в сражението — каза Лавън.
— Не! — решително отсече Шар. — Не искам да ги губя от погледа си. Ще ги взема.
3.
Смътни предчувствия, още по-обезпокоителни, (защото за пръв път имаше точно такова усещане), преминаха като облаци от рядка тиня през съзнанието на Лавън, докато армията очисти помещението на Дъното и започна да се издига към термоклина. Доколкото виждаше, всичко като че вървеше така, както го беше планирал. С придвижването на войската числеността й нарасна от многобройните първаци, които се вляха в редиците й от всички страни. Дисциплината бе добра; всеки човек бе въоръжен с дълга изсъхнала пръчка и от всеки колан, на ремък, прекаран през дупка, която Шар беше научил всички да пробиват, висеше ръчна брадва, направена от стъбло на харово водорасло. Навярно още преди да угасне светлината на този ден, там щеше да има много мъртви, но смъртта бе нещо обичайно за който и да е ден, а в случая щеше да се отрази зле най-вече на гладниците.
Над глъбините цареше хлад, който не се нравеше на Лавън, а във водата се усещаше и някакво течение, което не бе естествено под термоклина. Събирането на армията от завербувани измежду скитниците войници и укрепяването на залата отне твърде много дни. Последвалият интензивен размножителен период и обучението на новородените и новобранците бяха продължили още по-дълго — все крайно наложителни, но и фатални неща. Ако студът и течението бяха първите признаци на есента…
Ако беше така, нямаше какво да се направи. Признаците не можеха да се отложат, както настъпването на деня или нощта. Той даде знак на най-близкостоящото чехълче.
Блестящата торпила възви към него. Лавън посочи нагоре.
— Ето го термоклина, пара. Правилно ли сме се насочили?
— Да, Лавън. Натам е мястото, където Дъното се издига към небето. Крепостите на флоските са от другата страна, а там те няма да ни забележат.
— Пясъчната ивица, която започва от север… Така. Става по-топло. Да тръгваме.
Лавън внезапно почувствува, че плува по-бързо, като че бе изстрелян като семенце от някакви невидими пръсти. Той погледна през рамо да види как останалите преминават през температурната бариера и видяното го развълнува силно, като всяко пробуждане. Досега Лавън не бе имал ясна представа за големината на войската, нито за триизмерната красота на тяхната динамична, подвижна организация. Дори първаците си бяха намерили място във взводовете — мощните им редици една след друга се издигаха подир Лавън от Дъното: най-отпред бързо плаваше една нокта, която като фар осветяваше пътя на останалите, следвана от конусовидно подредения ударен отряд на дидините, чиято задача бе да дебнат дали отделни гладници нямаше да побягнат и да обявят тревога; подир тях идваха хората и първаците, съставляващи главната сила, в стегнати формирования — наредени красиво като фигурите от елементарната геометрия, които Шар бе взел за образец.
Пред тях се издигаше пясъчната ивица — огромна като всяка планинска верига. Лавън рязко се изви нагоре и преобърнатите остри камъни — пясъчните зрънца — като разлят скален поток бързо минаха покрай него и потънаха. Далече отвъд хребета, извисяващ се в небето през яркозеления сумрак, се намираха разклонените стъбла на растителната джунгла, която бе тяхната цел. Поради твърде голямото разстояние Лавън още не можеше да види прилепените крепости на флоските, но разбираше, че най-дългата част от похода е приключена. Той присви очи и проряза обляната от слънцето вода със силни, бързи удари на ципестите си ръце и крака. Подредени, нашествениците като порой се изсипаха подире му през билото на пясъчната ивица.
70
По името на тропическото пълзящо растение. — Б.р.