Новозавладените звезди

— Ето това.

Старият човек се наведе над единия край на камъка и докосна металните пластинки, които винаги носеше със себе си. Лавън с безразличие се обърна да проследи жеста. Пластинките му бяха добре познати — чистият, недокоснат от ръждата блясък и гравираните дълбоко от двете страни знаци, които никой, даже — Лавън не можеше да разгадае. Първаците наричаха плочките „ненищо“ — нито дърво, нито плът, нито камък.

— За какво ни са? Не мога да ги прочета. Нито пък ти.

— Аз поставих началото, Лавън. Убеден съм, че върху пластинките е писано на нашия език. Погледни първата дума: точно определения брой знаци за „история“. Не може да бъде съвпадение. А следващото буквосъчетание трябва да е „на“. Оттук нататък, като използвам само знаците, които вече са ми известни…

Шар се наведе и начерта с една пръчка върху пясъка друга група букви: м.ждузв.зд.ата.к.п.диция.

— Това пък какво е?

— Началото, Лавън. Само началото. Някой ден ще научим повече.

Лавън сви рамене.

— Възможно е, но когато бъдем в по-голяма безопасност. Сега не можем да си позволим да се мъчим с подобно нещо. От Първото пробуждане досега за пръв път преживяваме такива времена.

Старецът свъси вежди пред знаците на земята.

— Първото пробуждане… Защо като че всичко свършва там? Спомням си с най-малки подробности почти всичко, което се е случило оттогава насам. А какво с станало с нашето детство, Лавън? Като че ли никой от нас, оцелелите след Първото пробуждане, не е има детство. Кои са били родителите ни? Защо нямах никаква представа за света, при все че всички ние бях: възрастни мъже и жени?

— И отговорът е в плочите?

— Надявам се — отвърна Шар. — Вярвам, че е така. Но не съм сигурен. При Първото пробуждане пластинките бяха до мен в спората. Нищо повече не знам за тях, освен че на света няма нищо, с което да се сравнят. Останалото са умозаключения и не съм стигнал много далече с тях. Някой ден… Някой ден…

— И аз се надявам — въздържано каза Лавън. — Нямам намерение да се подигравам, Шар, нито да бъда нетърпелив. Аз също имам въпроси; всички имаме. Но за известно време се налага да ги оставим настрана. Ами ако въобще не открием докрай отговора им?

— Тогава това ще направят нашите деца.

— Но точно тук е същността на проблема, Шар: трябва да оцелеем, за да имаме деца. И да изградим такъв свят, в който те да разполагате време за учене. В противен случай…

Лавън прекъсна изречението, тъй като една фигура се стрелна между караула на входа на залата и като се завъртя, спря.

— Какво ново, Фил?

— Все същото — отговори Фил, като сви цялото си тяло заедно с раменете. Краката му докоснаха пода. — Крепостите на флоските са по продължение на цялата крайбрежна ивица; скоро ще ги завършат и тогава няма да посмеем да ги приближим. Още ли мислиш, че могат да бъдат прогонени?