Новозавладените звезди
- Автор: Блиш Джеймс Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Златарева-Чичкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новозавладените звезди». Краткое содержание книги:
Малко по-късно шумът като че започна да отслабва. Лавън се сви в мрежата на чехълчетата и напрегна слух в тъмнината. Най-накрая всичко утихна.
— Какво се случи? — възбудено прошепна той.
— Дидинът не казва.
Измина цяла вечност. След това ноктата предпазливо се спусна при тях и тъмнината поизбледня.
— Нокта, къде отидоха?
Ноктата даде знак с пипалото си и се завъртя към чехълчето, което обясни:
— Казва, че ги е изгубила от поглед. Чакайте! Чувам дидина.
Лавън не чуваше нищо. Това, което чехълчето „чуваше“, беше някой от полутелепатичните импулси, съставляващи езика на първаците.
— Казва, че дикранията е мъртва.
— Добре! Помоли я да донесе тялото пак тук.
Настъпи кратка пауза.
— Казва, че ще го донесе. Каква полза от една мъртва ротатория, Лавън?
— Ще видиш — отвърна Лавън.
Той търпеливо наблюдаваше, докато дидинът се появи, плаващ заднишком в осветената площ, а отровният му връх бе дълбоко забит в отпуснатото тяло на ротаторията, която поради деликатното устройство на своя вид вече започваше да се разлага.
— Освободи ме от тази мрежа, чехълче.
Първакът рязко изви дългото си тяло, като разкъса нишките в основата. Движението трябваше да бъде извършено с голяма точност, иначе нежната му ципа също щеше да се спука. Пихтиестата маса леко се понесе по течението и се отмести към дълбините.
Лавън заплува нататък и като сграбчи един шип от бронята на дикранията, откъсна от него огромно парче. Ръцете му потънаха във вече почти безформеното тяло и пак се показаха с два тъмни сфероида: яйцата.
— Унищожи ги, дидин! — нареди той.
Протото услужливо ги разцепи.
— Отсега нататък — каза Лавън — това трябва да се превърне в общоприета процедура при убиването на всеки гладник.
— С изключение на мъжките — заяви едно чехълче.
— Пара, нямаш чувство за хумор. Добре, без мъжките, но тях така и така никой не ги убива, безвредни са. — Той погледна навъсено мъртвата маса. — Запомнете, унищожавайте яйцата. Да се убиват зверовете, не е достатъчно. Целта ни е напълно да заличим расата.
— Ние никога не забравяме — безстрастно отвърна чехълчето.
2.
Групата, състояща се от над двеста човешки същества, начело с Лавън, Шар и едно чехълче, плуваше бързо през топлите светли води на горния пласт. Всеки бе сграбчил като тояга някоя клонка или парче варовик, отчупен от харово водорасло, и двеста погледа бдително се стрелкаха от една страна на друга. Съпровождаше ги ескадрон от двадесет дидини, а срещнеха ли ротатория, тя само ги поглеждаше свирепо с червеното си очно петно и не предприемаше никаква атака. Над главите им близо до небето слънчевата светлина се процеждаше през плътен слой от живи твари, които се бореха, хранеха и размножаваха, от което дълбочините се обагряха в наситено зелено. По-голяма част от този гъсто населен пласт се състоеше от водорасли и диатоми и гладниците се угощаваха, несмущавани от нищо. Случваше се някой умиращ диатом бавно да потъне надолу покрай армията.
Пролетта бе доста напреднала. „Двестате — помисли си Лавън — сигурно са всички хора, преживели зимата.“ Поне други не успяха да намерят. Останалите — никой нямаше да узнае точния им брой — или се бяха събудили твърде късно през сезона, или бяха образували спорите си на открити места, а ротаториите ги бяха грабнали. В групата повече от една трета бяха жени. Това означаваше, че ако не ги безпокояха, след още четиридесет дни щяха да удвоят числеността на армията.
„Ако не ги обезпокояваха…“ Лавън се усмихна и изблъска от пътя си една развълнувана колония еудорини67. Този израз му напомни едно предположение, което Шар бе изложил миналата година: ако не безпокояха чехълчетата, бе казало старчето, те можеха да се размножат толкова бързо, че още преди да свърши сезонът, да напълнят цялата Вселена с компактната си маса. Разбира се, в този свят никой никога не оставаше необезпокояван, но въпреки това Лавън смяташе да увеличи шансовете на хората значително над всичко, което досега бе приемано за естествено.
Ръката му се мярна във въздуха и пак се отпусна. Стремителните ескадрони се хвърлиха след него. Светлината в небето бързо изчезна и след малко Лавън почувствува лек хлад. Той повторно даде сигнал. Двестате разлюляха снага като танцьори в нещо подобно на полет и се гмурнаха — този път с краката напред, към Дъното. Ако попаднеха на термоклина в това положение, би се ускорило преминаването им през него, извеждайки ги от горното равнище, където всяка минута, макар че бяха съпроводени от първаците, ставаше все по-опасно.
67
Вид камшичести. — Б.р.