Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Александра се отдръпна и се озова лице в лице с мадам Льоблан. Мадам кимна одобрително и я изведе от килера обратно в спалнята.
Александра беше засрамена и объркана. Защо мадам Льоблан бе настояла да наблюдава това? Какво всъщност искаше от нея?
— Александра, време е да научиш повече за живота. Има много начини да се достави удоволствие на един мъж, освен традиционния, с който предполагам, че си запозната, но сега няма да се впускаме в подробности. Избрах ти стая. Една хубава стая близо до апартамента ми, така че ще можеш бързо да дойдеш при мен, ако възникне някакъв проблем.
Поведе Александра към дъното на коридора, където отвори една от вратите. Александра влезе, но мадам Льоблан не я последва.
— Няма нужда да се връщаш долу. Помни, че това, което видя тази вечер е напълно нормално. Трябва да научиш тези неща, ако искаш да бъдеш завършена жена.
При тези думи мадам Льоблан се обърна и тръгна обратно по коридора. Александра бързо затвори вратата, заключи я и огледа с любопитство подредената, претенциозна спалня с огромно легло. Дали наистина мадам Льоблан възнамеряваше да я пусне след няколко дни или плановете й бяха да я задържи тук и да направи от нея луксозна проститутка? Безпокоеше се и чувстваше, че ако е възможно, е по-добре да избяга от тук. Но първо трябваше да си почине. Чувстваше се изтощена умствено и физически.
Дванадесета глава
Беше изминала почти една седмица от първата нощ в публичния дом и Александра с нетърпение очакваше мига, в който щеше да го напусне. Не я принуждаваха към интимни отношения с мъжете, но всяка вечер забавляваше посетителите с музика и разговори. Джайлс все още продължаваше да бъде най-настойчивият посетител и за момента изглеждаше напълно доволен от изчакването, но Александра не знаеше колко дълго ще продължава да бъде търпелив. Усещаше, че Джайлс очаква в един момент тя сама да го пожелае. Може би се надяваше, че ще я спечели с кавалерството си. Но Александра беше убедена, че желанието му няма да се сбъдне.
Предишната вечер бе заявила остро на мадам Льоблан, че е крайно време да уредят напускането й. Беше прекарала достатъчно време в публичния дом и беше казала на мадам, че с нетърпение очаква часа, за да тръгне към плантацията на Джермънови. За нейна изненада мадам Льоблан й отговори, че тази вечер ще е последната й в публичния дом, а утре ще се погрижи да я откарат до плантацията. Мадам Льоблан й даде хубава, семпла рокля, бельо, подходящи обувки и пелерина, които да облече за пътуването. Освен това беше й приготвила друга, по-елегантна вечерна рокля. Дори имаше и малка чанта, в която да сложи вещите си. Всичко се подреждаше идеално и сигурно щеше да бъде много по-доволна, ако можеше да разбере какви причини и мотиви ръководят мадам Льоблан. Но нямаше откъде да научи нещо за нея, а и нямаше кого другиго да пита, така че реши да прекара някак тази последна нощ в публичния дом.
Александра знаеше, че останалите жени са в салона, а мъжете вече започват да пристигат, но все още не виждаше причина да се присъединява към тях. По-късно щеше да има достатъчно време да ги забавлява. Мързеливо свали пеньоара си и се загледа критично към образа си в огледалото. Синините и драскотините, които получи на улица „Галатен“, вече почти не се забелязваха, а и беше малко напълняла. Но все пак беше по-слаба от обикновено. Но тази слабост не я дразнеше, понеже гърдите й бяха все така заоблени и налети. Отслабването личеше на лицето й, където кожата беше по-изпъната от преди, но въпреки това беше красива по един по-зрял, по-фин начин.
Изведнъж припряно се озърна. Изпита усещането, че в стаята има още някой. Отново! Почти всяка вечер, когато се събличаше или обличаше изпитваше същото чувство — все едно, че някой я наблюдава. И тогава в паметта й изникваше спомена за дупката в килера на мадам Льоблан, но тя я беше уверила, че в нейната стая няма подобни дупки. Внимателно огледа стените, но не откри нищо. Въпреки това чувството не я напускаше.
Бързо посегна към дрехите си и облече бельото си. Ризата разкриваше тялото й повече от всяка друга, която бе носила. Беше в огнено оранжево, за да подхожда на роклята, която мадам Льоблан й беше избрала за тази вечер. Облече роклята и се приближи до огледалото. С тези дрехи приличаше повече от всякога на проститутка. Блестящата й, червено-оранжева коса, която отразяваше цвета на роклята, сякаш гореше. А и роклята изобщо не беше благоприлична. Фината коприна прилепваше към гърдите и бедрата й, след което се спускаше свободно към пода над бухнали фусти. Деколтето беше дълбоко изрязано и почти разкриваше розовото кръгче на гърдите й и сигурно, ако се наведеше, щяха да се видят връхчетата им. Защо мадам Льоблан беше избрала този тоалет? Първата мисъл на всеки мъж, който я видеше, щеше да бъде да разкъса тази рокля и да вземе онова, което толкова щедро разкриваше. Мадам Льоблан щеше да се разяри, ако облечеше някоя от двете рокли, които й бе дала. Не желаеше да предизвиква гнева й. Е, тогава просто щеше смело да тръгне напред в очакване на по-бързия край на вечерта.