Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Дебора го изгледа прямо.
— Знаеш ли, реших да поостана малко в Ню Орлиънс. Сезонът може и да е свършил, но смятам поне да си накупя някои неща.
Рейнолд видя предизвикателството в очите й, зад което се криеха безстрашие, решителност и споменът за стотици подобни дуели. Обикновено той печелеше със строгост, сила на волята, а понякога и с чисто физическото си превъзходство.
— Мога да те изпратя у дома още утре сутринта — произнесе заплашително той.
— Разбира се, че можеш. Но аз мисля, че е по-добре веднага да отида при Анжелика и да й разкажа някои неща за семейството ни. Какво ще кажеш?
Рейнолд се изсмя безрадостно.
— Направи го. Ако искаш да те изпратят в къщи с прекършен врат и броеница в ръцете.
— Ти не си само похотливият, загрижен и бдителен съпруг, за който се представяш, а си готов да стигнеш и до убийство! Очевидно е, че съм ти необходима, за да не направиш нещо, за което после ще съжаляваш.
Това беше твърд отказ на предложението му да я върне в къщи. Едновременно с това беше база за преговори.
— Значи си готова да поухажваш малко Майкъл?
Дебора се усмихна и отговори с медено гласче:
— Ще се пожертвам пред семейния олтар.
Рейнолд прикри доволната си усмивка. Така беше по-добре.
Когато след няколко минути Рейнолд влезе в спалнята, последната свещ на стената догаряше. Светлината й хвърляше трепкащи отблясъци по синята коприна над Анжелика и дебелата руса плитка на рамото й просветваше меко в мрака. Светлинките играеха по съвършено оформените скули, по закръглените гърди, покрити със снежнобял лен, и по копринените ресници, които прикриваха очите й. Трепкащото, непостоянно пламъче, което сякаш бягаше от приближаването му, не му позволи да види дали Анжелика е заспала.
Разбира се, че спеше. Пулсът, който усети с връхчетата на пръстите си, беше спокоен и равномерен.
Кристалната чаша на нощната масичка беше пълна до половината с вода, а на дъното се виждаше утаен лауданум. Рейнолд изпразни чашата и я притисна до сърцето си.
Анжелика продължаваше да страда от главоболие. На масичката бяха оставени кърпа, напоена с розова вода, и недоизпит билков чай. Дали главоболието беше причината, която я бе тласнала към дълбокия наркотичен сън? Или заредената с напрежение атмосфера по време на сблъсъка му с Дебора?
Вероятно Анжелика беше взела сънотворното по съвсем друга причина. Може би беше чула част от разговора в кабинета му, може би бе заподозряла нещо по държанието им? Той знаеше много добре колко е чувствителна. Не знаеше обаче дали тя изпитва потребност да хвърли в лицето му жестокото обвинение във всички грехове или не.
Тази жена беше повече от загадъчна.
Повечето хора бяха лесно предвидими, радостта и гневът, спонтанното великодушие, скромността и безполезната гордост личаха ясно по лицата им. С някои беше малко по-трудно, защото онова, което вършеха, трябваше да остане скрито за обществото, но ничие лице не можеше да устои на изпитателния му поглед.
С Анжелика беше друго. Лицето й беше красиво и изразително, но мислите й оставаха скрити. Погледът й виждаше не само повърхността, а проникваше отвъд видимото. Интуицията й помагаше да пробие фасадата и да види под нея голия, раним човек.
Ако се страхуваше от нещо, то беше от ума й. Не от онова, което можеше да узнае, а от това какво щеше да види в него. В него самия.
Ако има достатъчно време, тя със сигурност ще успее да проникне до самата ми същност, каза си уплашено той, да влезе в душата ми. Тази мисъл беше повече от неприятна.
Едновременно с това тази перспектива го привличаше като с магия. Беше толкова изкушаващо най-после да срещне човек, който да го разбере докрай. Дори ако това заплашваше да го унищожи.
Той беше излъгал сестра си, без да се изчерви и без всякакъв срам. Някои неща бяха абсолютно необходими и привързаността на Анжелика беше едно от тях.
Рейнолд посегна към трепкащото пламъче и решително угаси свещта. После се съблече, нахвърля нетърпеливо дрехите си на един стол и се пъхна в леглото. Привлече Анжелика към себе си, за да усети меката й закръгленост до горещото си тяло. После застина неподвижен, без да смее дори да диша, и се взря мрачно в тъмнината.
Ръката, на която почиваше главата й, изтръпна и започна да го боли, но той не смееше да се помръдне.
Постепенно дишането му се успокои, болката отслабна, тялото му се отпусна и той задряма. Но през цялата нощ усещаше биенето на сърцето й под пръстите си.
10
Когато Анжелика и Дебора излязоха от къщата, утринният въздух беше мек и миришеше на пролет. Двете смятаха да пазаруват, по-точно, Тит Жан щеше да пазарува, а те да го придружат. Тримата тръгнаха към речния бряг, като жените вървяха напред, а камериерът ги следваше с по една огромна кошница във всяка ръка.