Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Беше още рано, но трябваше да бързат, защото след девет часа най-доброто месо и пресните зеленчуци бяха вече продадени. Днес Анжелика излизаше за първи път без Рейнолд. Освен това този ден беше първият, в който не изпитваше ни най-малка болка в главата.
Ходенето пеша я стопли и очите й заблестяха весело. Чувстваше се свободна, на сърцето й беше леко и много й се искаше да се усмихва на всеки срещнат. След известно време развърза лекия шал от черен индийски кашмир и го остави да се плъзне по раменете й. Сутринта беше изразила съмнение, че леката муселинена рокля, приготвена от Естел, е достатъчно топла, но сега се оказа, че изборът на икономката е бил правилен.
Утрото беше спокойно. Маскираните танцьори и музиканти бяха изчезнали, нямаше ги шумните смехове и пияната веселост. Вместо това по балконите играеха деца, прислужнички лъскаха стълбищата пред входните врати, а насред улицата лежеше куче и пощеше бълхите от козината си. От време на време покрай тях минаваше някой джентълмен и поздравяваше учтиво, срещнаха и няколко монахини с бели колосани бонета, развени от мекия бриз. Кръстовете на гърдите им потракваха, докато притежателките им бързаха нанякъде по своите си дела. Точно пред тях вървеше невероятно дебел мъж, също понесъл огромна кошница към пазара.
Дебора бъбреше през цялото време и с лекота и много хумор описваше на снаха си хората, които живееха на тази улица. Разказа й и за някои скорошни политически скандали, станали в града. Когато се спъна на неравния калдъръм, тя се оплака, че голямата част от парите за градоустройство отиват горе в американския квартал, докато населените с французи квартали все повече западат.
Анжелика слушаше с удоволствие бъбренето на младата си зълва и поемаше жадно информацията, която съдържаха думите й. Смееше се весело на киселите и в същото време забележително остроумни забележки, които от време на време вмъкваше в разговора Тит Жан.
Френският пазар беше разположен по продължение на дигата в близост до „Плас Д’Арм“. От дигата се слизаше по стълбички към реката, където рано сутрин лодките разтоварваха донесената стока. Пазарът беше покрит с плосък покрив от червени керемиди, носен от кръгли колони и се проветряваше отлично. Дължината му беше около сто метра, а сергиите бяха подредени в няколко редици.
Според Тит Жан в града имало още няколко пазара, а американците предпочитали търговците на „Пойдрас Стрийт“, макар че френският пазар, „La Halle des Boucheries“, естествено бил най-добрият.
Тъй като Анжелика никога не беше виждала пазар, тримата решиха първо да обходят сергиите. Тит Жан се осведоми учтиво за желанията на двете млади жени и си записа стоките, които искаха, защото не беше обичайно дамите да се пазарят и да носят пари със себе си. След това обаче той се разбърза към търговците на месо, за да не пропусне добрата стока. Поздрави зарадвано приятелите и познатите си и незабавно започна да се пазари за цената на една тлъста гъска и на един огромен свински бут. Двете жени бяха забравени.
Анжелика и Дебора продължиха разходката си, разгледаха щандовете със сирене и колбаси, с лук и зеле, салати и плодове, млян пипер и канела, плитки чесън и снопчета пресен грах. Разнообразието от стоки беше зашеметяващо. В единия край на пазара стояха на групи свободни цветнокожи жени, които се предлагаха като перачки и прислужнички. До тях седеше индианка, която плетеше кошници, мелеше в примитивната си мелничка листа от американски лавър, за да направи известния прах „file“, и едновременно с това безсрамно кърмеше дебело бебе с огромни черни очи.
Глъчката наоколо беше невъобразима. Хората говореха на френски с парижки диалект, на африканско-индианското наречие патоа, в основата на което беше френският, на испански, английски, немски, галски и половин дузина други езици. Тук си даваха среща хора и стоки, пристигнали от всички световни пристанища. Шумът се надигаше заплашително към покрива и се удряше в сивите паяжини и лястовичи гнезда. Двете жени трябваше да се навеждат една към друга, за да се чуят.
Всичко беше така ново, така омагьосващо, че Анжелика с удоволствие би останала цял ден на пазара. За съжаление Тит Жан бързаше да се върне в къщи, защото месото бързо се разваляше. Знаейки това, двете жени потеглиха обратно към щандовете с месо, като непрекъснато се оглеждаха за високия черен мъж с огромните кошници.
Анжелика тъкмо разглеждаше табла със сушена риба, когато усети как някой я стисна за лакътя.