Спомените на една гейша

Когато отивахме на кино със семейство Иида — което се случваше често, — двамата чакаха отвън. На излизане от киното често ги виждахме заспали на улицата. Нима тези доволно хъркащи фигури можеха да бъдат цивилни служители на британската империя?

— Ставайте! Филмът свърши! — будехме ги през смях.

Те скачаха и се озъртаха сънени.

— Селям, мемсахиб.

Госпожа Иида се превиваше от смях и ме укоряваше, че съм прекъснала съня им. Според мен обаче те бяха длъжни да си свършат работата, затова, когато завивахме зад ъгъла, им махах, та да знаят къде отиваме. Тайните служби винаги будят страх у хората, но тези двамата не правеха особена чест на работодателя си.

След време ги смениха англичани, което беше явен знак, че световното политическо положение се влошава.

Мъжът, който следеше семейство Иида, беше около двадесет и осем годишен, рус и много красив.

Нашият преследвач обаче беше нисък и набит, с явна склонност към оплешивяване и никак не ми беше приятно да излизам с тази сива мишка по петите.

Един ден най-сетне се осмелих и попитах госпожа Иида дали не би се съгласила да замени красивия рус агент с ниския плешивко.

Тя избухна в луд смях.

Един от дипломатите от британското правителство даде прием, на който бяха поканени семействата Иида, Мото и Ота, т.е. ние. След коктейлите и вечерята имаше танци.

Един фантастично красив, едър, около тридесет и осем годишен англичанин тръгна право срещу мъжа ми.

— Ще позволите ли да поканя съпругата ви на танц?

Бях облечена в празнично розово кимоно, вероятно бях най-младата сред гостите и си позволявам да кажа, че сигурно съм изглеждала красива. По отношение на партньорите си за танц винаги съм била много взискателна (в случая това означава, че танцувам само с красиви мъже).