Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Вече нямаше нужда да се задават въпроси. Еврар разказваше с най-големи подробности, съобщаваше имената на хората, които служеха на кардинала.
— Сетне взехме двете изображения и две светени свещи, и още съд със светена вода, скрихме всичко под расата, а отец Бост ни заведе при златаря на кардинала, на име Бодон, който има много хубавичка млада жена. Той беше кръстникът, а тя кръстницата. Кръстихме изображенията в бръснарски леген. След това ги върнахме на кардинала, той много ни благодари и сам заби дълги игли на мястото на сърцето и на срамните части.
Вратата се открехна и Матийо дьо Три подаде глава. Кралят му махна с ръка да се оттегли.
— После? — попита Мил дьо Ноайе.
— После кардиналът ни каза да започнем други магии — отвърна Еврар. — Но тогава ме хвана страх, защото много хора взеха да се набъркват в тайната, заминах за Лион и се предадох на кралските хора, които ме изпратиха тук.
— Взехте ли тристата ливри?
— Да, месир.
— Гръм и мълния! — възкликна Шарл дьо ла Марш. — За какво са му притрябвали на един поп триста ливри.
Еврар наведе глава.
— За жени, монсеньор — отговори много тихо той.
— Или за ордена… — промълви сякаш на себе си граф дьо Поатие.
Кралят не продума нищо, обзет от тайни страхове.
— В Пти Шатле! — заповяда Поатие на двамата си бакалаври, като посочи Еврар.
Монахът се подчини безропотно. Сякаш изведнъж силите му го бяха напуснали.
— Тия бивши тамплиери, изглежда, са образували едно хубаво магьосническо котило — подзе Поатие.
— Баща ни не биваше да изгаря на клада великия магистър — промълви Луи Х.
— Ах, колко пъти съм го казвал! — възкликна Валоа. — Всичко сторих, за да се противопоставя на тази злощастна присъда.
— Вярно е, чичо, казвахте го — отвърна Поатие. — Но не за това става въпрос сега. Съвсем ясно е, че оцелелите тамплиери си остават сплотени и са готови на всичко, за да служат на нашите врагове. Тоя Еврар не призна и половината от това, което знае. Разказът му беше подготвен, в това няма съмнение; но пък и не може всичко да е измислено. По всичко личи, че този конклав, дето се влачи от град на град вече две години, позори християнството толкова, колкото пакости и на кралството; а кардиналите от ламтеж за папската тиара вършат такива неща, че направо заслужават отлъчване от църквата.
— Да не би кардинал Дюез да е пратил тоя човек, за да навреди на Каетани? — рече Мил дьо Ноайе.
— Не е изключено — отвърна Поатие. — Еврар яде от всички ясли, стига ярмата да е малко прокиснала.
Прекъсна го Валоа, чието лице бе придобило важен и замислен израз.
— Не би ли било добре, Филип, да се позавъртите сам вие около този конклав, с чиито дела, както личи, сте много добре запознат? Само вие, по мое мнение, можете да разплетете това кълбо от козни, да хвърлите светлина върху престъпните машинации, а и да ускорите избора на папа.
Филип се усмихна едва забележимо.
„Нашият чичо се смята за много хитър в момента — си рече той. — Най-после му дойде сгоден случай да ме отдалечи от Париж и да ме прати в истинско гнездо на оси.“
— Какъв мъдър съвет ни давате, чичо! — възкликна Луи Х. — Наистина Филип трябва да ни направи тази услуга. Ще ви бъда много признателен, братко, ако приемете… и се осведомите сам за тия кръщавани фигури, които изобразяват нас. Да, да, и то по-скоро, ако може; вие сте не по-малко заинтересован от мен. А знаете ли някакво религиозно средство човек да се предпази от магия? Все едно, бог е по-силен от дявола…
Но нямаше вид на човек безусловно убеден в това. Граф дьо Поатие се замисли. Предложението донякъде го съблазняваше. Да се махне за няколко седмици от двора, където беше безсилен да предвардва грешките и постоянно трябваше да се бори с Валоа и Морне… Да свърши най-после една полезна работа. Ще вземе със себе си своите приятели и верни привърженици, конетабъла Гоше, легиста Раул дьо Прел, Миел дьо Ноайе — един воин, един юрист и един воин и юрист едновременно, тъй като преди да стане съветник в Парламента, Мил беше маршал на кралската армия. Пък и кой знае? Който помага да се избере един папа, се оказва после в много изгодно положение да получи корона. Баща му беше вече обмислял възможността да му издействува престола на Свещената германска империя и като граф-палатен той имаше право да кандидатствува за него; така можеше един ден отново да бъде свободен…