Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— Чувал съм, че месир дьо Лонгви се опитвал да поддържа връзка с някои от нашите, но нищо повече.
— И не узна ли, от тоя Жан дю Пре например, името на тамплиера, който е дошъл при армията във Фландрия, за да донесе съобщения на сир дьо Лонгви и да вземе от него други?
Шарл дьо Валоа повдигна вежди. Племенникът му Филип явно знаеше много неща; но защо винаги пазеше сведенията само за себе си?
Еврар се разтрепери. Филип дьо Поатие не снемаше поглед от него. Човекът отговаряше точно на описанието, което му бяха дали на времето.
— Измъчвали ли са те някога?
— Кракът ми, монсеньор, кракът ми говори вместо мен! — извика Еврар.
В това време Луи си мислеше: „Много време се бавят тия лекари. Клеманс не е забременяла и никой не смее да дойде да ми каже.“ Към действителността го върна Еврар, който бе паднал на колене и молеше:
— Сир, сир! Имайте милост, не карайте да ме изтезават пак! Кълна се в бога, че съм готов да говоря истината.
— Не бива да се кълнеш, това е грях — рече кралят. Двамата бакалаври накараха Еврар да се изправи.
— Добре е да се изясни и този случай в армията тогава — рече Поатие. — Да продължим разпита.
Мил дьо Ноайе попита: — И какво ви каза кардиналът, Еврар?
Бившият тамплиер, още несъвзел се от ужаса си, отговори със задъхан глас:
— Кардиналът ни заяви, на Жан дю Пре и на мен, че искал да отмъсти за паметта на чичо си и да стане папа, и затова трябвало да унищожи враговете, които му пречели; обеща ни по триста ливри, ако можем да му помогнем. И двамата първи врагове, които назова…
Еврар се поколеба, вдигна очи към краля, пак ги сниши.
— Продължавайте де — подкани го Мил.
— Назова ни краля на Франция и граф дьо Поатие и каза, че щял да бъде много доволен, ако ги види изнесени с краката напред.
Луи машинално впи за няколко секунди поглед в собствените си обувки, после подскочи и извика:
— С краката напред ли? Че той крои моето убийство, тоя негодник кардинал!
— Точно така, братко мой — усмихна се Поатие, — и моето също!
— А вие, сакатия, не знаехте ли, че за такова злодеяние ще бъдете изгорен на тоя свят и осъден на вечни мъки в отвъдния? — продължи Луи.
— Сир, кардинал Каетани ни увери, че когато стане папа, ще ни даде опрощение за всичко.
Наведен напред, с ръце на коленете, Луи гледаше слисан бившия тамплиер. В същия миг той си спомни за предупрежденията на астролога Мартен.
— Толкова ли ме мразят, та искат да ме убият? — каза той. — И по какъв начин смяташе кардиналът да ме изпроводи с краката напред?
— Каза ни, че сте били много добре пазен, сир, за да ви достигне нож или отрова, и че трябвало да ви се на прави магия. За тази цел нареди да ни дадат една ливра чист восък, който сложихме да се топи в съд с гореща вода в стаята с пещите. Сетне брат Жан дю Пре извая много умело човешка фигура с корона на главата…
Луи Х бързо се прекръсти.
— …после друга по-малка с по-малка корона. Докато работехме, кардиналът идваше да ни навестява; изглеждаше много весел и дори се разсмя, като видя първата фигурка, и ни каза: „Тоя има много голям член!“
— И после? — попита Вироглавия нервно. — Какво на правихте с тези изображения?
— Сложихме хартии в тях.
— Какви хартии?
— Хартиите, които трябва да се пъхнат във фигурата с името на оня, на когото е образът, и с думите на заклинанието. Но ви се кълна, сир — извика Еврар, — че не написахме вашето име, нито името на монсеньор дьо Поатие! В последния миг ни хвана страх и написахме имената на Жак и Пиер дьо ла Колон…
— Двамата кардинали Колона — поясни Филип дьо Поатие.
— …защото кардиналът ни ги бе споменал също като негови врагове. Кълна ви се, кълна ви се, че беше така!
Луи Х се обърна към по-младия си брат, сякаш търсеше съвет и опора.
— Мислите ли, Филип, че този човек говори истина та? Трябва мъчителите добре да го обработят.
При думата „мъчител“ Еврар падна отново на колене и се затътри към краля със сключени ръце, напомняйки, че са му обещали да не го изтезават, ако признае всичко. Малко бяла пяна се появи в ъглите на устата му, а от ужас погледът му беше като на луд.
— Спрете го! Не го пускайте да ме докосва! — извика Луи. — Тоя човек е обсебен от зли духове.
И трудно би могло да се каже кой повече се страхуваше от другия — кралят или магьосникът.
— От мъчения няма полза — крещеше бившият тамплиер. — Заради мъченията аз се отрекох от бога.
Мил дьо Ноайе си отбеляза това непринудено признание.
— Сега ме води разкаянието — продължи Еврар все още на колене. — Всичко ще призная… Нямахме миро, за да кръстим образите. Съобщихме за това на кардинала, който беше на кардиналски съвет в голямата църква, и той ни отговори чрез своя секретар Андрийо съвсем предпазливо да се обърнем към свещеника Пиер в църквата зад касапницата, като го излъжем, че мирото е уж за болен.