Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Това не би харесало на Джордж.
— Джордж вече не е с нас, Сара.
— Джордж мразеше ченгетата от управлението на Бевърли Хилс.
— Сара…
— Никога не им се обаждаше. Винаги е използвал частни охранители.
— Може и така да е, но…
— Нищо няма да направят, само ще напишат доклад.
— Възможно е, но…
— Ти обади ли се на полицията за твоето жилище?
— Още не съм. Но ще се обадя.
— Ами обади им се. Виж какво ще стане. Само ще си изгубиш времето.
Телефонът му изпиука. Текстово съобщение. Той го извика на екранчето. Гласеше: „Н. ДРЕЙК. ЕЛА В ОФИСА ВЕДН. СПЕШНО“.
— Слушай — каза той. — Трябва да ида да се видя с Ник, няма да се бавя.
— Ще се оправя.
— Ще се върна веднага щом мога.
— Ще се оправя — повтори тя.
Стояха един до друг. Той я прегърна импулсивно. Сара беше висока — бяха почти еднакви на ръст.
— Всичко ще се оправи — каза той. — Не се притеснявай. Всичко ще се нареди.
Тя отвърна на прегръдката му, но когато той я пусна, каза:
— Повече не го прави, Питър. Не съм истеричка. Ще поговорим, когато се върнеш.
Той побърза да си тръгне с чувството, че се е направил на глупак. Беше стигнал до вратата, когато тя попита:
— Между другото, Питър, имаш ли пистолет?
— Не — каза той. — А ти?
— Само една деветмилиметрова берета, но все е по-добро от нищо.
— О, ами добре. — Излезе навън с мисълта колко се е обезценило мъжкото рамо за съвременните жени.
Качи се в колата и потегли към офиса на Дрейк.
Беше паркирал колата си и вървеше към входа на офиса, когато забеляза синия приус, спрял в края на пресечката. Двамата мъже седяха вътре.
И го наблюдаваха.
БЕВЪРЛИ ХИЛС
Вторник, 5 октомври
16:45
— Не, не, не! — Николас Дрейк стоеше в аудио-визуалната зала на НФПР, заобиколен от петима-шестима шашнати графични дизайнери. На стените и по масите имаше плакати, знаменца, постери, чаши за кафе и купчини съобщения за пресата. На всички беше отпечатан флаг с преливащи едно в друго зелено и червено и надпис с дебел шрифт: „РЕЗКИТЕ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ — ЗАПЛАХАТА ПРЕД НАС“.
— Ужасно е — каза Дрейк. — Нищо не струва, нищо!
— Защо?
— Защото е скучно. Звучи като заставка на шибана обществена телевизия. На нас ни трябва нещо ударно, нещо пикантно.
— Вижте — възрази един от дизайнерите, — не знам дали си спомняте, но самият вие в началото искахте да избегнем всичко, което би прозвучало като преувеличение.
— Така ли съм искал? Не е вярно. Хенли искаше да избегне преувеличението. Хенли смяташе, че трябва да го представим като нормална научна конференция и нищо повече. Но ако го направим така, медиите ще ни проспят. Мамка му, имате ли представа колко конференции за промени в климата има всяка година? По целия свят?
— Не. Колко?
— Ами, да видим… четиридесет и седем. Но не е там въпросът. — Дрейк почука по флагчето с кокалчетата на пръстите си. — Погледнете го само — „Заплахата“. Толкова е смътно, може да се отнася до какво ли не.
— Мислех, че точно това искате — да може да се отнесе до всичко.
— Не, аз искам „Криза“ или „Катастрофа“. „Кризата пред нас“. „Катастрофата пред нас“. Това е по-добре. „Катастрофата“ е много по-добре.
— Използвахте „катастрофа“ за последната конференция, онази за измирането на видовете.
— Не ме интересува. Използваме го, защото работи. Тази конференция трябва да сочи към катастрофа.
— Ъъъ, сър — обади се друг от дизайнерите, — с цялото ми уважение, точно ли ще е да се каже, че резките климатични промени ще доведат до катастрофа? Защото разяснителните материали, които ни бяха дадени…
— Да, дявол го взел — сопна се Дрейк, — ще доведе до катастрофа. Повярвайте ми, ще доведе! Променете го!
Дизайнерите огледаха изложените на масата материали.
— Господин Дрейк, конференцията започва след четири дни.
— Мислиш, че не го знам ли? — викна Дрейк. — Мислиш, че не го знам ли, по дяволите!
— Не знам какво може да се направи за…
— Катастрофа! Махнете „Заплаха“ и сложете „Катастрофа“! Само това искам. Какво му е толкова трудното?
— Господин Дрейк, можем да променим визуалните материали и знаменцата, но с чашите за кафе няма да е толкова лесно.
— И защо?
— Защото са произведени по наша поръчка в Китай и…
— Произведени са в Китай? Страната на замърсяването? Чия е тая идиотска идея?
— Винаги сме поръчвали в Китай чашите за…
— Е, ние определено не можем да ги използваме. Това е НФПР, за Бога! Колко чаши имаме?
— Триста. За журналистите, заедно с другите материали.
— Ами намерете някакви екологично приемливи чаши — каза Дрейк. — Канада не произвежда ли чаши? Никой никога не се оплаква от Канада. Намерете канадски чаши и напишете „Катастрофа“ върху тях. Това е.