![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами той си излезе от яхъра ми и взе да се разхожда из двора — обясни Кресилда. — Качих се и го пришпорих, а той ме доведе тук.
— Но аз не съм го пращал на вас — обясни Аззи. — Този кон бе предназначен за другиго. Сигурна ли сте, че не сте го откраднали, мила моя?
Кресилда подскочи от възмущение.
— Осмелявате се да ме наричате конекрадка?!
— Не, разбира се, че не — побърза да я успокои Аззи. — Изобщо не приличате на такава, нали така, Пиетро? Съвсем не сте от този тип. Сигурно е бил нашият приятел Михаил. Пак си прави шегички с нас. Е, Кресилда, този кон наистина въвежда собственика си в един свят, в който най-свидното му желание може да се сбъдне. Случайно не ми достигат един-двама участници и ако искаш да се включиш — тъй и тъй вече си имаш кон…
— Да, наистина! — съгласи се Кресилда.
— И какво е твоето желание? — Аззи очакваше да чуе обичайните лигавщини за прекрасния млад принц и дългите години семейно блаженство, докато смъртта ги раздели.
— Искам да съм воин! — прекъсна мислите му тя. — Знам, не е обичайно за жена, но нали имаме примера на Жана д’Арк, а и на Боадицея11 преди това… Искам да предвождам мъже в битки!
Аззи взе да прехвърля това из ума си. Обръщаше го и така, и онака. Не влизаше в първоначалните му планове, пък и Аретино май не беше много въодушевен. Но Аззи си знаеше, че тази пиеса все трябва някак да се развива, и вече бе приел като условие да взема, общо взето, всеки, който дойде.
— Мисля, че можем да уредим нещо — рече той накрая. — Трябва ни само малко време, та да го нагласим някак.
— Чудесно — съгласи се Кресилда. — Между другото, ако случайно срещнете мъжа ми, Родриго Сфорца, не е задължително да му споменавате, че съм тук.
— Аз съм самата дискретност — кимна Аззи.
След като дамата си тръгна, Аззи и Аретино седнаха да измъдрят какви да бъдат последствията, ала още преди демонът да си отвори устата, тъмна сянка покри прозореца и задумка настоятелно по стъклото.
— Аретино, отвори, ако обичаш, този е от нашите — рече Аззи.
Аретино стана и отвори прозореца. Влетя дребно таласъмче с дълга опашка — силите на Мрака ги използваха за свръзка. То запърха из стаята.
— Ти ли си Аззи Елвул? Хич не ми се ще да объркам нещо…
— Точно аз ти трябвам — кимна Аззи. — Каква вест ми носиш?
— Отнася се за майка Джоана — съобщи таласъмът. — И по-добре да почна от самото начало.
ГЛАВА 10
Майка Джоана яздеше по главния път за Венеция. После тръгна напряко през гората — смяташе да пресрещне сър Оливър и да продължат нататък заедно. Беше в добро настроение. Денят бе прекрасен, птичи песни огласяха цялата гора, а над нея се стелеше меко италианско небе. Поточета искряха и те подканваха да ги прескочиш. Майка Джоана обаче не си позволяваше подобни глупави волности. Вълшебният й кон вървеше с трезва крачка и тя навлизаше все по-дълбоко в гората. Тъкмо беше стигнала най-мрачната и най-зловещата й част, когато чу бухане на бухал. Изведнъж я обзе предчувствие за опасност.
— Кой там? — извика тя. Гората пред нея внезапно се изпълни със заплаха.
— Стой на място! — изкомандва пресипнал мъжки глас. — Или ще те промуша със стрела!
Джоана се озърна трескаво, но май нямаше накъде да бяга. Гората тук бе толкова гъста, че не можеше да подкара коня си дори в приличен тръс. Реши да бъде благоразумна.
— Аз съм игуменка и рискувате да си навлечете проклятие, ако само дръзнете да ме докоснете!
— Радвам се да се запознаем — отвърна пресипналият глас. — Казвам се Хю Данси, известен като Разбойника от Страшната гора.
Клоните се размърдаха и от тях излезе мъж. Як и набит мъж в разцвета на силите си, тъмнокос. Облечен бе в кожен жакет и чизми. Из гъстия шубрак се измъкнаха и други мъже — към дузина на брой. По похотливите им изражения си личеше, че отдавна не са виждали жена. Джоана се сепна.
— Слизай от тоя кон — изкомандва Хю. — Идваш с мен в лагера.
— Няма такова нещо! — рязко дръпна поводите Джоана. Вълшебният кон направи две бавни, колебливи крачки и после спря — Хю беше сграбчил юздите.
— Слизай — повтори Хю — или аз ще те смъкна оттам!
— Какво смятате да правите с мен?
— Честна жена ще те правим, ето какво — рече Хю. — Обетите ти за безбрачие хич не ни интересуват! Дордето се мръкне, вече ще си женена за някого от нас.
Джоана слезе от коня.
— Само през трупа ми! — прошепна тя.
— Е, няма значение през какво. — И тъкмо Хю каза това, в шубрака нещо затрещя.
Мъжете пребледняха и взеха да се озъртат в уплаха. Трещенето ставаше все по-силно — нещото се приближаваше.
11
Царицата на амазонките. — Б. пр.