Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Олеле! Отидохме! — изплака един.
— Огромният глиган! — изкрещя друг.
— Обречени сме… — отрони трети.
Майка Джоана скочи на земята. Тя бе ловувала не само със соколи.
Бързо грабна копието на един от разбойниците и се обърна с лице натам, откъдето идваше трясъкът.
Миг по-късно от шубрака на поляната изскочи огромен черен глиган. Тя застана право насреща му и заби тъпия край на копието дълбоко в земята.
— Хайде, глупаво прасе такова! — кресна тя. — Ще си хапнем пържоли довечера!
Глиганът се втурна към нея. Тя го ръгна яростно с копието. Звярът се наниза и се тръшна сред локва кръв. Засумтя, захъхри и взе да се гърчи. Накрая изгрухтя за последен път и издъхна.
Тя стъпи върху трупа му, издърпа копието и се обърна към Хю:
— Тъкмо си говорехме за трупове…
Хю се дръпна назад. Останалите — също.
— Не сме се и надявали на толкова приятна компания — рече той. — Надяваме се, че няма да ни откажеш да вечеряш след малко с нас?
— Тъй вярно! — викнаха мъжете в един глас и се захванаха да дерат глигана.
— Може би — отвърна майка Джоана.
— Ти си една същинска Диана — изгледа я Хю с Възхищение — и с тебе трябва да се отнасят както подобава на такваз богиня.
ГЛАВА 11
Новината разстрои Аззи. Тъкмо щеше да хукне да спасява майка Джоана, на вратата отново се почука и в стаята влезе Родриго Сфорца.
— Ти ли си оня, дето раздава вълшебните коне? — попита той наперено.
— И да съм, какво? — отвърна Аззи.
— Ами аз имам кон. И сега искам да ми се сбъдне едно желание.
— Чакай, тя тая работа не е толкоз лесна — прекъсна го Аззи. — Първо трябва да свършиш едно-друго.
— Готов съм! Но, кажи ми, ще направиш ли така, че да се сбъдне най-най-свидното ми желание?
— Да, мога да го направя. Та какво е това желание?
— Искам да се прочуя нашир и надлъж като учен — каза Сфорца. Искам да стана по-знаменит от Еразъм и да ме имат за пример.
— Нищо по-просто от това — усмихна се Аззи.
— Длъжен съм да отбележа, че не мога нито да чета, нито да пиша.
— Това не е пречка.
— Сигурен ли си? Мислех си, че грамотността е необходима предпоставка, за да станеш голям учен.
— Тъй си е — кимна Аззи. — Но нали искаш само да се прочуеш като такъв. Е, за тая работа не е задължително да си наистина учен. Чуй ме сега внимателно. Ще ти се наложи да изживееш едно приключение.
— Надявам се, не опасно.
— И аз така се надявам. Но първо трябва да изпълня една поръчка. Чакай ме тук. Скоро ще се върна.
Аззи откри майка Джоана в лагера на разбойниците. Седеше заедно с Хю на една маса, разглеждаха някаква карта и си говореха нещо — което отстрани звучеше като план за ограбване на керван след два дни. Щом Аззи се опита да посече един развеселен от виното мъжага, тя възпря ръката му.
— Задръж, Аззи. Това са мои хора. Тук аз командвам.
— Какво?!
— Желанието ми се сбъдна много по-скоро, отколкото очаквах — усмихна се тя. — И за това ти дължа огромни благодарности.
— Карай — махна с ръка Аззи. — Само гледай да сколасаш да стигнеш до Венеция за церемонията.
— Добре. Там съм.
Аззи поклати глава, подскочи във въздуха и изчезна.
ЧАСТ ДЕВЕТА
ГЛАВА 1
Първият намек, че елинските богове, всичките накуп, са успели да се измъкнат от Следсияние, се появи на 013.32 по Универсалното астрономическо време, когато деканът на факултет „Демонични науки“ в Адския серен университет забеляза, че един негов подчинен не се е завърнал от експедиция. Асистентът му бе докладвал, че някаква тайфа разпасани божества отвлякла изследователя, докато ръшкал из някакви стари кокали сред археологическите разкопки край планината Олимп.
Деканът се обади в подземния затвор в Лимбо, за да провери дали нещо не се е случвало напоследък.
— Здравейте. С кого разговарям?
— С Цицерон, пазач на Сектора за нежелани божества в Поправителния дом за всякакви форми на живот в Лимбо.
— Необходима ми е справка за античните гръцки богове. Нали се сещате, Зевс и компания. Все още ли са под ключ?
— Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че скоро имаше масово бягство. В момента са на свобода.
— Кога очаквате да ги заловят?
— Боя се, че няма да е толкова лесно. Тия древногръцки боговете са бая могъщи, нали ги знаете. Май и Ананке ще трябва да се намеси, за да успеем да ги окошарим пак.
— Благодаря ви. Пак ще се обадя.
ГЛАВА 2
— Отново в реалния Космос! — извика Феб.
— Искам да коленича и да целуна Земята… — промълви Хефест.