Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
После за известно време се възцари тишина.
Когато безмълвието стана непоносимо за Еди, той запита възрастния човек с лулата на каква част от историята е повярвал.
— На всичко — отвърна Джон без никакво колебание. — Трябва да се погрижите за тази роза в Ню Йорк, нъл тъй?
— Да — рече Роланд.
— Щот’ тя е запазила един от тези Лъчи, дет’ повечето са унищожени от тия… как ги казахте… телепати — Разрушителите?
Еди бе поразен колко лесно и бързо Кълъм бе схванал същността, но може би не трябваше да се чуди. „Със свежо око всичко се вижда по-добре“ обичаше да казва Сузана. Пък и Джон определено бе от хората, за които Беловласите от Луд казваха, че са „умни глави“.
— Да — кимна Стрелеца. — Право думаш.
— Розата се грижи за един от Лъчите, а Стивън Кинг — за друг. Поне така мислите вие.
— Този човек не бива да се оставя без надзор — рече Еди. — Освен всичко друго има доста вредни навици, а след като напуснем 1977 година от този свят, вече не можем да се връщаме и да проверяваме дали е добре.
— Кинг не съществува в нито един от другите светове, така ли? — попита мъжът с карираната риза.
— Най-вероятно не — поклати глава Роланд.
— Дори и да съществува — започна младият стрелец, — това, което прави там, няма никакво значение. Това е ключовият свят. Този свят и света, от който е дошъл Роланд. Тези два свята са близнаци.
Той погледна към своя дин, очаквайки потвърждение на думите си. Стрелеца кимна и запали последната от цигарите, които Джон му беше дал по-рано.
— Мисля, че ще мога да наглеждам Стивън Кинг — каза Кълъм. — И не е необходимо той да узнава за това. Стига, разбира се, да се върна благополучно след онази работа, по която ме изпращате в Ню Йорк. Мисля, че схващам картинката, но може би е по-добре да ми обясните по-подробно — извади измачкан бележник със зелена обложка от задния си джоб и прелисти почти всички страници, докато намери празно листче, след което бръкна в джоба на ризата си и измъкна оттам един молив. Облиза върха му (Еди неволно потръпна) и ги изгледа въпросително като първокласник в първия учебен ден.
— А сега, драги мои, защо не разкажете на чичо си Джон всичко останало?
ПЕТ
Този път Роланд беше този, който заговори, и макар че историята му не бе дълга като тази на Еди, му отне цели трийсет минути, защото говореше бавно и често се обръщаше към по-младия си спътник, за да му помогне с някоя дума или фраза. Еди вече познаваше убиеца и дипломата, които живееха у Роланд от Гилеад, ала сега зърна и посланика, който трябваше да предаде правилно всяка дума. Зад прозорците бурята продължаваше да се въздържа, като същевременно не даваше никакви признаци, че ще напусне района, за да излее другаде гръмовната си ярост.
Накрая Стрелеца се облегна назад. Лицето му изглеждаше едновременно старо и красиво на фона на жълтеникавото сияние на свещта. В този момент Еди за пръв път заподозря, че здравословните проблеми на неговия дин бяха доста сериозни и не се ограничаваха само с онова, което Росалита Муньос наричаше „сухото разкривяване“. Роланд бе изгубил доста килограми, а тъмните кръгове под очите му свидетелстваха за някаква тежка болест. Той изпи набързо чая си и попита:
— Разбра ли това, което ти разказах?
— Ам’ че да — гласеше единственият отговор.
— Схвана всичко, така ли, сай? — продължи да упорства Стрелеца. — И нямаш никакви въпроси?