Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Не мога да те насилвам да практикуваш всички движения, които съм ти показвала — каза тя. — Но те трябва неотменно да съпътстват прегледа. Това по-конкретно направи същински чудеса с мен. Наблюдавай ме внимателно. Опитай дали ще можеш да видиш моя двойник.
— Твоя какво?! — възкликнах аз, обзета от паника.
Уплаших се да не пропусна нещо изключително важно или да не знам какво да правя с него, ако го видя.
— Гледай двойника ми — повтори тя, внимателно наблягайки на думите. — Прилича на двойно експониране. Ти имаш достатъчно енергия, за да възнамериш заедно с мен резултата от това магическо движение.
— Но повтори ми още веднъж какъв трябва да е резултатът, Клара?
— Двойникът. Етерното тяло. Ответната част на физическото тяло, която, както вече трябва за знаеш или поне да подозираш, не е просто мислена проекция.
Тя отиде на едно равно място и застана с прибрани нозе и ръце, отпуснати покрай тялото.
— Почакай, Клара. Сигурна съм, че нямам достатъчно енергия да видя това, което имаш предвид, защото дори не мога да го схвана като понятие.
— Няма никакво значение дали го схващаш като понятие. Просто наблюдавай внимателно, може би аз ще имам достатъчно сила и за двете ни, за да възнамеря двойника си.
С най-гъвкавите движения, които изобщо съм я виждала да прави, тя вдигна ръце над главата си с длани, събрани като в молитвен жест. После се изви назад почти до земята, образувайки изящна дъга с изпънати зад себе си ръце. После бързо изви странично тялото си наляво, така че мигновено се оказа наведена напред, почти докосвайки земята. И преди да успея да зяпна от изненада, тя се залюля настрани и отново се изви назад в изящна дъга.
Направи това още два пъти, сякаш за да ми даде възможност да разгледам неуловимо бързите й, грациозни движения или може би да видя двойника й. В един момент аз я видях като смътен силует, сякаш беше двойно експонирана снимка в естествен размер. За частица от секундата имаше две Клари, като едната се движеше с хилядна от секундата след другата.
Бях напълно объркана от това, което видях. Когато се замислих, можах да си го обясня единствено като зрителна илюзия, породена от скоростта й. Но на нивото на тялото аз знаех, че очите ми бяха видели нещо неуловимо; явно бях имала достатъчно енергия, за да възпра очакванията на здравия си разум и да позволя да навлезе друга възможност.
Клара спря изящната си акробатика, дойде и застана до мен, без дори да се е задъхала. Обясни ми, че това магическо движение позволява на тялото да се съедини с двойника си в сферата на небитието, като входът към него се рее над главата и леко зад нея.
— Като се навеждаме назад с изпънати ръце, ние правим един мост — каза Клара. — И понеже тялото и двойникът са като двата края на една дъга, ние можем да възнамерим съединяването им.
— Има ли някакво специфично време, когато би трябвало да практикувам това движение? — попитах аз.
— Това е магическо движение на здрача — каза тя. — Но трябва да имаш много енергия и да бъдеш крайно спокойна, за да можеш да го изпълняваш. Здрачът ти помага да се успокоиш и ти дава допълнителен заряд от енергия. Именно затова краят на деня е най-подходящото време за практикуването му.
— Може ли да опитам сега? — попитах аз.
Тя ме изгледа със съмнение и аз я уверих, че съм учила гимнастика като дете и нямам търпение да опитам.
Казах още, че съм спокойна, колкото въобще мога да бъда. Клара се засмя недоверчиво, но ми каза все пак да опитам. Тя щяла да ме гледа, за да е сигурна, че няма да си счупя нещо, като се извивам прекалено силно.
Стъпих здраво на земята, леко сгънах колене и започнах бавно да правя най-добрия си мост назад. Но след определена точка гравитацията надделя и аз се стоварих на земята.
— Ти си безкрайно далеч от това да се наречеш спокойна — заключи с доброжелателен тон Клара, докато ми помагаше да стана. — Какво те тормози, Тайша?
Вместо да разкрия на Клара какво ми се върти в ума, аз я попитах дали може да опитам още веднъж. Но втория път ми беше още по-трудно и от предишния. Сигурна бях, че губя равновесие поради умствената ми и емоционална тревога. Разбрах, че изискванията на аза, както се изрази Клара, наистина бяха прекомерни; те завладяваха цялото ми внимание. Не виждах друг изход, освен да призная пред Клара какво ми е в главата. Казах й, че най-много ме притеснява това, че изглежда, бях стигнала до някаква мъртва точка в прегледа си.