Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))». Краткое содержание книги:
— Мелеагър, може ли да ти представя младата Клавдия, пратеничка и прислужница на августата, скъпа приятелка на Муран, с когото ще се срещнеш на арената?
— Господарке! — Мелеагър пое ръката на Клавдия и я вдигна до устните си. — Твоят приятел си е спечелил много добра репутация. Надявам се да се срещна с него на игрите в чест на рождения ден на императора. Господарке, добре ли си?
Устата на Клавдия пресъхна. Искаше Мелеагър да пусне ръката й. Не желаеше той да разбере как всичко в нея замръзна. Може и да нямаше татуировка на китката, но тя разпозна този глас, спомни си миризмата, сместа от благовоние и пот, дори докосването й беше познато. Това беше мъжът, който я изнасили, убиецът на бедния Феликс.
— Аз… — Клепачите на Клавдия трепнаха. Молеше се да не припадне. Залата край нея се въртеше. — Знаеш ли — изсмя се тя и бързо изтегли ръката си — доста пих и сега трябва да се облекча.
Плъзна се от лежанката и избяга навън. Не знаеше къде отива. Изтърча край стражи и часови, не обърна внимание на предизвикателното подвикване на някакъв офицер. Втурна се по една колонада, прескочи стената и побягна в мрака. Стигна до едно дърво и усети, че не може да продължава. Краката й натежаха, темето й пулсираше с ужасна болка. Имаше чувството, че дъхът й сякаш е спрял, падна на колене и повърна. После като обезумяла започна да търка ръката си, която Мелеагър бе държал, искаше да изтрие не само докосването, но и кожата, която той беше пипнал. Продължи да повръща, докато стомахът й се изпразни, киселините продължаваха да напират в гърлото й, но се почувства по-добре. Отмести се и падна по лице върху тревата. Беше влажна и студена, като пясъка, където тя и Феликс играеха. Той търсеше раковини, когато се появи сянката. Клавдия започна да вика, за да позволи на сълзите да бликнат.
— Клавдия! Клавдия!
Усети как някой гали косата й и се напрегна. Една ръка я стисна за рамото и леко я повдигна, тя не оказа съпротивление, а се остави да увисне и разпозна изплашеното лице на Силвестър. Той свали наметката си, зави я, приседна до нея и отскубна стръкче трева.
— Видях те да излизаш. Другите помислиха, че ти е прилошало. Клавдия, на теб не ти прилошава, ти никога не се напиваш! Какво стана? Мелеагър мисли, че те е изплашил.
— Изплаши ме — отвърна Клавдия и се опита да стане. Взе наметката на Силвестър и зави раменете си. — Този човек ме ужаси, магистре. Той е!
— Той?
— Мъжът, който ме изнасили и уби брат ми.
— Невъзможно! Видя ли татуировка?
— Премахнал я е — Клавдия усети, че силите й се възвръщат. — Знам, че е той. Никога няма да забравя миризмата му, онзи глас…
— Тихо сега! — Силвестър взе главата й между двете си ръце. — Аз съм Христов служител, Клавдия, затова онова, което ще кажа, е трудно. Трябва да се преструваш, както се преструваше още от онази ужасна нощ. Ако ще трябва да се въздаде правда, нека Бог се погрижи за това. Кълна се в святото му име, че Той ще го направи. Мелеагър е гладиатор. Ако заподозре дори за секунда, че знаеш кой е всъщност, ти си в огромна опасност. Не, не! — притисна той пръст към устата й. — Клавдия, моля те и те заклевам във всичко свято, крий лицето си и вкорави сърцето си. Кълна се, че ако Бог не го направи, ще го направя аз. Дължа ти го — той отмести ръката си. — Мисли, Клавдия — добави той шепнешком в тъмнината, — мисли за себе си и за Феликс!
Клавдия безцелно се взираше в нощта. Болката отминаваше, стомахът й беше празен и тя почувства глад. В главата й се въртяха стотици най-различни мисли. Силвестър продължаваше да гали косите й, както ги галеше някога баща й. Тя се наведе към ръката му и прошепна:
— Помогни ми, за да мога да си помогна и аз!
Тя неуверено стана, тръгна и спря. После се извърна с леко наклонена встрани глава.
— Какво беше това! — запита тя. — Чу ли, магистре? — Опитваше се да различи нощните шумове. — Подрънкване на оръжия, викове и крясъци?
Силвестър напрегнато се заслуша. Клавдия пак чу звуците. Идваха някъде от юг, отвъд стените на вилата.
— Какво става? — радваше се, че нещо друго може да отвлече вниманието й. Отново напрегна слух, но шумовете бяха изчезнали. Спомни си за сигналните огньове, за сведената над масата Елена. — Какво става, Силвестре?
— Не знам! — сви рамене Силвестър. — Рано привечер августата беше много заета. Забеляза ли, че Атанасий го няма? Тя го изпрати да следи делата в Рим. Изпрати и спешно съобщение до главния германски лагер недалеч оттук. Видя ли я на пиршеството? Беше много разсеяна. Но не искаше да напуска триклиния. Всъщност — засмя се в тъмнината Силвестър — точно тя ми нареди да тръгна след теб.