Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

Клавдия седеше в единия край на подковата. Оттук можеше да вижда музикантите, които бяха направили всичко по силите си, но сега се предадоха и се тъпчеха с вино и останки от трапезата. Срещу нея, в другия край на подковата, седеше висок тъмнокос мъж, останал през цялото време мълчалив и напрегнат. Клавдия видя как Руфин стана и заобиколи масите, за да може спокойно да поговори с него. Непознатият имаше мрачно лице с дълбоко поставени очи и се въртеше неспокойно на лежанката си. Не беше придворен въпреки скъпите си дрехи; загорелите му от слънцето лице, ръце и крака блестяха от благовонното на туниката и заключи, че той трябва да е или войник, или гладиатор, защото в него имаше нещо познато — постоянната напрегнатост, с която се отличаваше и Муран.

Клавдия се огледа наоколо. Беше отегчена, изморена и още изплашена след ужасното нападение. Спомни как вратата се отвори, как хвърлиха масленика, как той се разби на пода и от него се разля локва масло и пламъци. Ако тогава спеше в леглото, този съд щеше превърне постелята в нейната погребална клада. Защо го направи нападателят? Тя затвори очи и си припомни всяка подробност. Седеше и разговаряше с Нарцис, когато вратата бързо се отвори. Точно така! Повечето от гостите във вилата се бяха оттеглили по леглата си, докато дневната жега отмине. Убиецът е мислил, че и тя ще го направи. Беше взел маслената лампа, бе изчакал, докато коридорът се опразни и беше отворил вратата. Не е предполагал, че вътре ще има още някой. Той — и при спомена за онази смразяваща фигура в подземието Клавдия можеше да заключи единствено, че това е мъж — трябва да се е подплашил от гласовете и вместо да стане по-внимателен и да се прицели със съда право в леглото, просто го беше захвърлил. Убиецът е бил неспокоен и все пак създаде достатъчно объркване, за да накара нея и Нарцис да избягат през прозореца. Малката стаичка беше построена от здрав камък, с малко дървени мебели, затова слугите успяха бързо да усмирят пламъците с помощта на тежки плащове и ведра сух пясък. Клавдия и Нарцис се подслониха в градината. Тя нареди на спътника си да мълчи, докато обясняваше на един слуга, че пожарът е възникнал случайно. Всъщност обаче нападателят преследваше нея и Клавдия се запита дали августата знае фактите. Всеки път, когато по време на вечерята Елена я поглеждаше, свъсваше вежди, сякаш се чудеше или нещо я тревожеше.