Песента на гладиатора ((Тайните на древния Рим))

Галерата „Славата на Коринт“, която патрулираше проливите на Византион43 беше боядисана в черно. Червенозлатният й хакборд44 беше покрит със злато, също както украсената с релефи глава на грифона на палубата, орела с разперени крила и „Окото на Хор“45 на издадения напред нос на кораба. Свитите й платна бяха черни, а екипажът — обучен да гребе така, че да не се чува плясъкът на греблата. Галерата беше се отделила от главната бойна флота и като използва лятното време, напусна Егейско и навлезе в Средиземно море. Отмина Сицилия и пое край италианското крайбрежие, като предпазливо използваше пустите скалисти заливчета и тесни проходи между островите. Ако възникнеше опасност, издигаха фалшиви флагове и щандарти. За любопитните тя беше просто една военна галера, която патрулираше по крайбрежието за пирати. Добре запасена с вода и храна, галерата бе заела договорената си позиция в уречения ден и изчакваше сигнала. Накрая той дойде, поредица сигнални огньове, отчетливо видими откъм морето. Капитанът на галерата поведе наклонения и дълбоко потопен във водата съд, подобен на зловещ вълк, който се промъква към кошара. Морето беше спокойно и лоцманът знаеше всичко за теченията и скритите опасни места, така че привечер успешно доведе галерата до брега.

С панталони и туники под ризниците, войниците и моряците се подготвиха да навлязат навътре в сушата. Всички бяха избрани заради тяхната вярност и военната им подготовка, ветерани, обучени да устройват засади и да убиват бандити и разбойници в Таврическите планини46, при прохода, наречен Киликийските порти. Бяха въоръжени с копия, стрели и дълги криви мечове, с обли щитове, окачени на гърба и с подсилени кожени шлемове с предпазители за носа и наушници. Някои носеха самоделни стълби, дълги колове с лостове от двете страни, куки за теглене, тръби с катран и малки гърнета за огън. Преди да потеглят, хапнаха корав хляб, сухи плодове и осолено месо, и отпиха от малките манерки с вода, които всеки носеше.